Гравитационна дъга [bg]

— Макс Шлепциг — повтаря Слотроп, опулен, — не ме занасяй. Макс Шлепциг ли?

— Това не беше истинското му име. Моето име също не беше Ердман825. Но всичко свързано със земята беше политически безопасно: Земя, Почва, Народ… такива бяха правилата, кодът. И те, гледащите, знаеха как да го дешифрират… Макс имаше много еврейско име, нещо завършващо на „-ски“ и Герхард сметна за по-благоразумно да му даде ново.

— Грета, някой също сметна за по-благоразумно да ме нарече Макс Шлепциг — показва й той получения от „Киселината“ Бумер пропуск.

Тя оглежда пропуска втренчено, продължително, а после хвърля бърз поглед към Слотроп. Отново трепери. Някаква смесица от желание и страх.

— Знаех си.

— Какво си знаела?

Гледа настрана, смирено.

— Знаех, че не е жив. Той изчезна в ’38-ма. Явно Те са имали много работа, нали?

Слотроп бе ставал свидетел в Зоната на предостатъчно европейски паспортни психози, за да проявява сега желание да я утешава.

— Това е фалшификат. Името е просто случайно даден псевдоним. Човекът, който го е изработил вероятно си е припомнил името Шлепциг от някой негов филм.

— Случайно. — Трагична усмивка на актриса, наченки на двойна брада, едно коляно вдигнато възможно най-високо нагоре, доколкото й позволяват оковите на краката. — Още една дума от приказките. Подписът на вашата карта е на Макс. Някъде в къщата на Стефания на Висла държа стоманена касетка пълна с негови писма. Мислите, че не мога да разпозная неговото „ц“ с инженерска заврънкулка долу и извивката като цвете, с което завършваше „г“-то? Вашият „фалшификатор“ можете да го търсите колкото си искате из цялата Зона. Те няма да ви позволят да го намерите. На Тях вие сте Им нужен точно тук и точно сега.