V. [bg]

— Там може да има засада — предположи Стенсъл.

— Не е в стила им.

След малко Демиволт зави надясно. В сгъстяващия се мрак заобикаляха Марсамушето. Край блатистия бряг шумолеше тръстиката. Осветеният град отзад изглеждаше наклонен към тях, като витрина на беден магазин за сувенири. А колко тиха бе малтийската вечер. Обикновено всяка столица, при доближаване или отдалечаване от нея, създава усещането за мощен пулс или възел от енергия, която се предава по индукция, така че присъствието на града винаги е осезаемо, дори той да е скрит зад някоя извивка на брега или хълм. Но Валета изглеждаше безметежно потънала в своето минало, в изолацията си от околния свят, в утробата на Средиземноморието, сякаш самият Зевс бе подложил някога този град, а и целия остров, на сурова карантина, вероятно за стари прегрешения, а може би поради някоя още по-отдалечена във времето епидемия. Валета бе обгърната от толкова дълбок покой, че даже от непосредствена близост изглеждаше просто като изображение, обект за съзерцание. Престанала да съществува като жив, пулсиращ организъм, Валета се бе върнала отново към буквалната неподвижност на своята собствена история.

Вила „ди Самут“ бе разположена отвъд Слиема, на едно леко възвишение край морето, и гледаше към невидимия Континент. Това, което Стенсъл успя да види от сградата, напълно отговаряше на общоприетата представа за вила: бели стени, балкони, няколко прозорци към вътрешността на острова, каменни сатири преследващи каменни нимфи из запусната градина, голям керамичен делфин бълващ прозрачна вода в малък басейн. Но вниманието му бе привлечено от ниската стена около вилата. Обикновено невъзприемчив към художествения или туристически аспект на посещаваните от него градове, той изведнъж почувства, че е готов да се поддаде на меките пипалца на носталгията, нежно придърпващи го назад към детството с неговите козуначени вещици, омагьосани паркове, въображаеми страни и краища. Истинска стена на сънищата, осветена от нащърбения лунен полумесец, тя лъкатушеше вълнообразно и цялата изглеждаше съвсем прозрачна, като декоративните отвори в нея — едни от тях напомнящи по форма листа или венчелистчета, други с вид на вътрешни органи, определено не човешки — които пронизваха изпъстрената й с пукнатини и неравности зидария.