Златната клонка

Това заключение се потвърждава от паметниците, защото в древното изкуство Деметра и Персефона са изобразени и двете като богини на житните растения с венци от ечемик, които носят на главите си, и със стебла ечемик, които държат в ръцете си. Освен това именно Деметра разкрила първа на атиняните тайната на житните растения и разпространила благодатното откритие на длъж и шир с помощта на Триптолем, когото изпратила като скитащ проповедник да предаде благото на цялото човечество. В паметниците на изкуството, най-вече в декорациите по вази, той винаги е представен заедно с Деметра, като държи в ръка овесени стебла, седи в колесницата си, която е понякога крилата, а друг път е теглена от дракони, защото според легендата Триптолем летял над земята и той е посял семето по целия свят. От благодарност за безценното благо много гръцки градове продължавали дълго време да изпращат първите плодове на ечемика и пшеницата си като благодарствена жертва на двете богини, Деметра и Персефона в Елевзин, където построили подземни хамбари, за да прибират обилните дарове. Теокрит разказва как на о. Кос в сладостно ароматното лято селянинът поднасял първите плодове на жътвата на Деметра, която напълнила хармана му с ечемик, и по селата била изобразявана в ръце със снопове и макове. Много от епитетите, дадени от древните на Деметра, показват убедително близките й връзки с житните растения.

Доколко дълбоко е залегнала в съзнанието на древните гърци вярата в Деметра като богиня на житните растения, може да се съди по обстоятелството, че тя е просъществувала сред техните потомци християни в старото й Елевзинско светилище до началото на XIX век. Защото, когато английският пътешественик Додуел посетил Елевзин, жителите се окайвали пред него за загубата на колосалната статуя на Деметра, отнесена от Кларк през 1802 и подарена на Кембриджския университет, където все още се намира. „При моето първо пътуване из Гърция — пише Додуел — тази богиня-покровителка стоеше в пълното си величие в центъра на един харман, сред развалините на своя храм. Селяните живееха с убеждението, че богатите им реколти са плод на нейната щедрост и както ме уверяваха, след като я отнесли, те вече не били така обилни.“ Следователно богинята на житото стояла на хармана в Елевзин и давала на обожателите си зърно през XIX век на християнската вяра, тъй както статуята й стояла и давала зърно на обожателите си на хармана на о. Кос в дните на Теокрит. И точно както хората от Елевзин отдавали през XIX век намаляването на реколтите си на загубата на статуята на Деметра, така в древността сицилианците, които отглеждали зърно и се отдавали на култа към двете богини на зърнените храни, се окайвали, че реколтата в много градове се компрометирала, защото безбожният римски губернатор Верес отнесъл статуята на Деметра от нейния прочут храм в Хена. Трябва ли да търсим по-ясно доказателство, че Деметра е била наистина богиня на зърното, от поверието, просъществувало у гърците до наше време — че зърнената реколта зависи от присъствието й, а щедростта й погива, когато изчезне нейната статуя?