Златната клонка

Както забелязва Манхард, в някои от тези обичаи явно отъждествяват човека с последния сноп и той седи до него на последната каруца; той или тя представят хванатия в този сноп житен дух, с други думи, житният дух се дублира от човешко същество. Отъждествяването на човека със снопа изпъква още по-ясно от обичая да завиват в последния сноп онзи, който го е ожънал или вързал. В Хелмсдорф (Силезия) например, изглежда, било обикновена практика в последния сноп да слагат жената, която го е вързала. Във Вайден (Бавария) в снопа завиват онзи, който го е ожънал, а не който го е вързал. В този случай омотаният в житото човек представя житния дух, също както омотаният в клони и листа човек представя дървесния дух.

Последният сноп, наречен Старицата, често се отличава от останалите по големината и тежестта си. Така в някои села на Западна Прусия правят Старицата два пъти по-дълга и по-дебела от обикновен сноп, а вътре в нея поставят камък. Случва се тя да е толкова тежка, че човек едва-едва да успява да я повдигне. В Алт Пелау (Замланд) понякога връзват заедно осем или девет снопа, за да направят от тях Старицата и човекът, който я изправя, пъшка под тежестта й. В Ицгрунд (Сакс Кобург) последният сноп, наречен Старицата, е голям с изричното намерение да се осигури богата реколта на следната година. С други думи, обичаят да се прави необикновено голям или тежък този сноп е заклинание, основано на индуктивната магия и е предназначено да осигури богата и тежка реколта през следващата година.

Когато ожънели последното жито след деня на Всички светци, в Шотландия правели от него женско чучело и го наричали Карлин или Карлайн, т.е. Старицата. Но ако свършели преди Всички светци, го наричали Девата, а след залез — Вещицата, защото се предполагало, че носи нещастие. При шотландските планинци последното ожънато жито е известно като Жътвената старица (Cailleach) или като Девата, като общо взето първото име е по-разпространено в западните, а второто в централните и източните райони. За Девата ще говорим след малко. Тук става дума за Жътвената старица. Преподобният Дж. Г. Кампбъл, свещеник на отдалечения Хебридски остров Тайри, един съвестен и добре осведомен изследовател, дава следното общо описание на обичая: „Жътвената старица (а Chailleach). По жътва се надпреварвали да не са последни и по времето, когато са обработвали общо земята, били известни случаи да остане неожъната тясна ивица (никой не се захващал с нея, за да не изостане от другите). Живеели в страх да не ги сполети «глад в стопанството» (gort a bhaile) под формата на въображаема Старица (Cailleach), която ще трябва да хранят до следващата жътва. Страхът от тази Старица бил повод за голямо надпреварване и забавление… Които свършели първи, правели чучело от ечемичени стебла, наречено Старицата и го изпращали на най-близкия съсед. Той на свой ред, като свършел, го изпращал на друг, още по-бавен, и онзи, при когото останела «Старицата», трябвало «да я гледа през годината».“