Златната клонка

Но авторът като че ли разкрива и нещо по-дълбоко от самите мистерии. Той разказва как веднага след като преобразила голата кафява шир на Елевинската равнина в голяма златна нива, тя зарадвала очите на Триптолем и другите елевзински князе, като им показала прорасналите и изправени стебла на житото. Когато сравним тази част от разказа със съобщението на Иполит, християнски автор от II век, че сърцевината на мистериите се състояла в показването на ожънат клас на посветените, едва ли остава място за съмнение, че авторът на химна е бил добре запознат с този тържествен ритуал и че той съзнателно имал намерение да обясни неговия произход точно по същия начин, както обяснява и другите ритуали от мистериите, а именно как Деметра дава пример, като лично изпълнява церемонията. Така мит и ритуал взаимно се обясняват и потвърждават. Поетът от VII в. пр.н.е. ни дава мита — той не би могъл без да богохулства да ни разкрие ритуала; християнският отец ни разкрива ритуала и неговите разкрития съвпадат с намеците на стария поет. В такъв случай можем заедно с много съвременни изследователи с увереност да приемем съобщението на учения християнски отец Климент Александрийски, че митът за Деметра и Персефона е разиграван като свещена драма в Елевзинските мистерии.

Но ако митът бил разиграван като част, а вероятно основна част, от най-прочутите и тържествени религиозни ритуали на Древна Гърция, все още се питаме: каква е била в края на краищата, изчистена от натрупвания, първоначалната сърцевина на мита, който в по-късни времена сякаш е заобиколен и преобразен от ореол на страхопочитание и тайнство, осветен от най-ярките лъчи на гръцката литература и изкуство? Ако следваме указанията, дадени от най-стария литературен източник по въпроса, авторът на Омировския химн, посветен на Деметра, загадката не е трудна за разгадаваме Образите на двете богини, майката и дъщерята, се разкриват като олицетворение на житните растения. Поне що се отнася до дъщерята, това сякаш е съвсем сигурно. Богинята прекарва три, а според друг вариант на мита шест месеца от годината с мъртвите под земята и остатъка — с живите горе над земята. При нейното отсъствие ечемичените зърна са скрити в почвата и нивите се простират голи и безплодни, докато при връщането й през пролетта на горния свят те поникват от буците пръст, а земята се обсипва с листа и цветове. Такава богиня не може да е друго освен митическо въплъщение на растителността и по-специално на житните растения, които всяка зима по няколко месеца са заровени и се връщат към живот сякаш от гроба, на наболите стебла и разцъфтелите и разлистени растения напролет. Едва ли има друго разумно и вероятно обяснение на Персефона. А ако дъщерята-богиня е олицетворение на младия ечемик от настоящата година, не може ли майката-богиня да е олицетворение на стария от миналата, който е родил нова реколта? Единствената алтернатива на това схващане за Деметра може да е, струва ми се, че тя е олицетворение на земята, от чиято широка гръд поникват житните и всички останали растения и затова би могло да се предположи, че те са нейни дъщери. Това становище за първоначалния характер на Деметра е възприето от някои автори както древни, така и съвременни, и то наистина може да се поддържа с основание. Но авторът на Омировския химн на Деметра сякаш го отхвърля, защото той прави разлика между Деметра и одушевената земя, нещо повече, остро ги противопоставя. Той ни разказва, че Земята била тази, която по волята на Зевс и за да направи удоволствие на Плутон, подмамила Персефона към нейната гибел, като накарала да пораснат нарцисите и те изкушили младата богиня да се отклони надалеч в избуялата ливада, където никой не можел да й се притече на помощ. Следователно Деметра от химна съвсем не е тъждествена с богинята на земята и трябва да е смятала това божество за свой най-зъл враг, тъй като благодарение на нейните коварни ходове е загубила дъщеря си. Но ако Деметра от химна не би могла да е олицетворение на земята, очевидно ни остава да заключим, че е била олицетворение на ечемика.