Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В някои случаи на последния сноп викат не Житна майка, а Жътвена майка или Великата майка. В областта Оснабрюк (Хановер) му казват Жътвена майка, направен е във формата на жена и жътварите танцуват около него. На някои места във Вестфалия правят последния сноп от ръжената реколта особено тежък — в него връзват камъни. Донасят го в къщи с последната каруца и го наричат Великата майка, макар да не му придават някаква особена форма. В района на Ерфурт наричат Великата майка особено тежък сноп, но не непременно последния и го отнасят с последната каруца в хамбара, където го свалят всички ратаи сред канонада от шеги.
На други места на последния сноп казват Баба и го кичат с цветя, панделки и женска престилка. По жътвата на ръжта или пшеницата жътварите подвикват на жената, която връзва последния сноп: „Падна ти се Старата баба“. В околностите на Магдебург ратаите и ратайкините се надпреварват кому ще се падне последният сноп, наречен Бабата, защото това означава женитба през следващата година, но съпругата или съпругът им ще е стар. Ако се падне на момиче — ще вземе вдовец, падне ли се на мъж — ще се ожени за стара мома. По-рано в Силезия онзи, който върже последния сноп, трябвало да направи Бабата — огромна бала от три или четири снопа, грубо наподобяваща човек. И в околностите на Белфаст понякога наричат последния сноп Баба. Не го жънат по приетия начин, а всички жътвари хвърлят по него сърповете си и се опитват да го повалят. Сплитат го и го пазят до (следващата) есен. На когото се падне, ще се ожени през годината.
Често казват на последния сноп Старицата или Стареца. В Германия го правят обикновено във форма на жена и го обличат в женски дрехи, а за човека, който го ожъне или върже, се казва, че му се е „паднала Старицата“. Когато в Алтисхайм (Швабия) ожънат всичкото жито на стопанството и остане само една ивица, жътварите застават в редица пред ивицата, всеки жъне колкото се може по-бързо своя дял и онзи, който замахне последен със сърпа, „му се пада Старицата“. Когато натрупат снопите на кръстци, останалите започват да се подиграват и да подвикват на онзи, комуто се е паднала Старицата — а това е най-големият и най-дебел сноп — „твоя си е, гледай си я“. Понякога наричат самата жена, вързала последния сноп, Старицата и според поверието тя ще се ожени на следната година. В Нойзас (Западна Прусия) казват Старица както на облечения в палто и шапка и накичен с панделки последен сноп, така и на жената, която го е вързала. Докарват ги заедно на последната каруца и ги заливат с вода. На различни места в Северна Германия правят последния сноп от жътвата на чучело и му викат Стареца, а за жената, която го е вързала, се казва, че й се е паднал Стареца.
Когато събират последната ръж, жените и момичетата в Западна Прусия бързат колкото могат, защото никоя от тях не би желала да остане последна и да й се падне „Стареца“, т.е. чучелото, направено от последния сноп, защото който е свършил последен, трябва да го носи пред останалите жътвари. В Силезия наричат последния сноп Старицата или Стареца и той дава повод за много шеги. Правят го необикновено голям и често слагат в него камъни, та да е по-тежък. Вендите казват, че на мъжа или жената, която връзва последния сноп от пшеничната реколта, се е „паднал Стареца“. От пшеничена слама и класове правят чучело на мъж и го накичват с цветя. Онзи, който е вързал последния сноп, трябва да отнесе Стареца у дома, а останалите му се смеят и му се подиграват. Окачват чучелото в къщата на чифликчията и то остава там, докато на следващата жътва не направят нов Старец.