Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Една страна на митическия Дионис, която на пръв поглед изглежда несъвместима с представата за него като растително божество, е, че той често е представян и схващан в животински образ, особено като бик или най-малкото с рогата на бик. Оттам и употребяваните за него изрази като „роден от крава“, „бик“, „бикоподобен“, „с лице на бик“, „с чело на бик“, „с бичи рога“, „рогоносец“, „двурог“, „рогат“. Появявал се поне от време на време като бик. Статуите му често го представяли, както на п-ов Кизик, като бик или с рога на бик. Сред оцелелите антични паметници се намират изображения на рогат Дионис. На една статуйка той е облечен в бича кожа, а зад гърба му висят глава, рога и копита. Другаде е представен като дете с гроздове около челото и глава на теле с покарали рога, прикрепена на тила му. На една ваза с червени фигури богът е изобразен като дете с глава на теле, седнало в полите на жена. Хората от Кинета чествували празника на Дионис през зимата, когато мъже намазвали специално за целта телата си с мазнина, избирали от стадото бик и го откарвали в светилището на бога. Смятало се, че Дионис вдъхновявал избора им на конкретния бик, който вероятно представлявал самия бог, защото според хората на празниците той се появявал в такъв образ. Жените от Елис го приветствували като бик и го молели да дойде с бичите си крака. Те пеели „Ела насам, Дионис, в светия си храм край морето, ела с грациите в твоя храм, препускайки на бичите крака, о биче добро, о биче добро!“ Тракийските вакханки носели рога, за да приличат на своя бог. Според мита той бил разкъсан от Титаните в образа на бик, а критяните, когато представяли мъките и смъртта на Дионис, разкъсвали на парчета жив бик със зъбите си.
В същност изглежда, че разкъсването на живи бикове и телета и изяждането на суровото им месо е постоянна страна на Дионисиевите ритуали. Ако вземем под внимание практиката да се представя божеството като бик или с някои от чертите на животното и изобщо поверието, че се появявал в образа на бик на обожателите си при свещените ритуали, и легендата, че в образа на бик е разкъсан на парчета, не можем да се съмняваме, че разкъсвайки и изяждайки жив бик на неговия празник, поклонниците на Дионис вярвали, че сами умъртвяват бога, изяждат плътта му и пият кръвта му.
Друго животно, чийто образ Дионис приемал, бил козелът. Едно от названията му било „козле“. В Атина и в Хермион го обожавали под титлата „онзи, с черната козя кожа“. Според легендата при някои случаи той се появявал облечен в кожа, от която получил и титлата си. В лозарската област Флиунт, където през есента равнината е гъсто покрита с червено-златистите вехнещи листа на лозите, имало стара бронзова статуя на козел, която стопаните позлатявали като средство за защита на лозята от главня. По всяка вероятност тя представлявала самия бог на лозата. За да го спаси от гнева на Хера, баща му Зевс го превърнал в яре, а когато боговете избягали в Египет, за да се спасят от яростта на Тифон, Дионис бил превърнат в козел. Затова, като правели на парчета жив козел и ядели суровото му месо, обожателите му сигурно са вярвали, че се хранят с плътта и кръвта на бога. Обичаят да разкъсват телата на животни и хора и да ги ядат сурови съществувал като религиозен ритуал у някои диваци до модерни времена. Затова не бива да отхвърляме като легенда древните свидетелства за съществуването на същите ритуали при побеснелите поклонници на Бакхус.
Обичаят да убиват бог в животинска форма, който ще разглеждаме в подробности по-нататък, принадлежи към много ранен етап от човешката култура и често в по-късни времена бил погрешно разбиран. Напредъкът на човешкото мислене лишава старите растителни и животински богове от тяхната животинска и растителна черупка и запазва като окончателен и единствен остатък техните човешки атрибути, които винаги били сърцевината на култа. С други думи, животинските и растителните богове все по-често започнали да се възприемат като антропоморфни. Когато станали изцяло или почти изцяло такива, животните и растенията, които отначало се възприемали като самите божества, запазили неясна и зле разбрана връзка с възникналите от тях антропоморфни богове. Произходът на връзката между божеството и животното или растението вече са забравени и за да ги обяснят, измислят различни легенди.