Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Тези обяснения следват две насоки. Или се обяснява как се отнасят със свещеното животно или растение обикновено или как постъпват с него при определени случаи. Свещеното животно най-често пожалвали и само рядко го умъртвявали. Затова трябвало да се измисли мит, за да обясни защо се пожалва или защо бива умъртвено. Измислен с първата цел, митът ще разказва за някаква услуга, която животното е направило на божеството, ако пък става дума за второто, той ще разкаже за някакво зло, което животното му е сторило. Причината, давана като обяснение, че са принасяли козли в жертва на Дионис, е пример за мит от втория тип. Казва се, че постъпвали така, защото нанасяли вреда на лозата. Но както вече видяхме, първоначално козелът бил въплъщение на самия бог. Когато обаче божеството се освободило от своята животинска същност и станало антропоморфно, умъртвяването на козела при неговия ритуал престанало да се смята като умъртвяване на самото божество, а като жертва, принасяна в негова чест. И тъй като трябвало да се даде някакво обяснение защо жертвуват точно козел, твърдели, че това е наказание, защото той уврежда лозата, обекта на специалните грижи на божеството. По този начин се получава странното положение, че богът бива принесен в жертва сам на себе си на основание на това, че сам на себе си е враг. А тъй като от божеството се очаква да хапне от принесената в негова чест жертва, следва, че когато жертвата е старата същност на бога, той яде собствената си плът. Затова именно козелът-бог Дионис е представен как пие сурова козя кръв, а бикът-бог Дионис е наречен „бикоед“. По аналогия от тези примери можем да предположим, че винаги когато едно божество е описано като любител на плътта на определено животно, животното, за което става дума, е било първоначално самото божество. По-нататък ще видим, че някои диваци умилостивяват мъртви мечки и китове, като им предлагат части от собствените им тела.
И все пак всичко това не обяснява защо едно божество на растителността се появява в животински образ. Но по-добре е да оставим анализа на този въпрос, след като разгледаме същността и атрибутите на Деметра. Междувременно остава да споменем, че на някои места при ритуалите на Дионис разкъсвали не животно, а човешко същество. Така било в Хиос и Тенедос, а според преданието в Понтия, в Беотия, по-рано съществувал обичай да се принася дете в жертва на унищожителя на козлите Дионис, а след това го заменили с козел. Както видяхме, в Орхомен в жертва били принасяни жени от стар царски род. След като умъртвеният бик или козел представял мъртвия бог, можем да предположим, че и човешката жертва е била въплъщение на бога.
Легендите за смъртта на Пентей и Ликург, двама царе, за които разказват, че били направени на парчета, единият от вакханките, другият от коне поради съпротивата им срещу ритуалите на Дионис, може, както вече предположих, да са изопачени спомени за обичая да се принасят в жертва божествени царе в ролята на Дионис и да се разпръсват частите им из нивите, за да ги оплодят. Едва ли е случайност, че според легендата сам Дионис бил разкъсан в Тива, където, пак според нея, същата съдба сполетяла цар Пентей в ръцете на обезумелите поклонници на бога на лозата.
Но преданието за човешки жертвоприношения може понякога да е погрешно тълкуване на жертвен ритуал, в който животно се третира като човешко същество. На о. Тенедос например новороденото теле, принесено в жертва на Дионис, било обуто в полуботуши, а с майка му се отнасяли като с жена-родилка. В Рим в жертва на Юпитер принасяли коза, като смятали, че е човешка жертва. Но пък от друга страна е по-вероятно тези странни ритуали да са били сами по себе си смекчаване на един по-стар и по-първичен обичай да се принасят човешки жертви и по-късното привидно третиране на жертвеното животно като човешко същество е било част от набожна и милосърдна измама, с която залъгвали божеството с по-малко ценни жертви вместо мъже и жени. Това тълкуване намира подкрепа в много безспорни случаи, в които човешките жертви са заменени с животни.