Златната клонка

Според химна младата Персефона събирала рози и лилии, минзухари и теменужки, зюмбюли и нарциси на една избуяла ливада, когато земята се отворила, от глъбините излязъл Плутон, господарят на мъртвите, отнесъл я с позлатената си колесница и я взел за своя жена и царица в мрачния подземен свят. Скърбящата й майка Деметра, с пшеничени къдри, обвити в тъмно траурно покривало, я търсела по земи и морета. Като научила от Слънцето съдбата на дъщеря си, тя се разгневила на боговете и се оттеглила да живее в Елевзин, където се представила на царските дъщери предрешена като стара жена, седнала скръбно в сянката на едно маслиново дърво край кладенеца на девите, от който момичетата дошли да вадят за дома на баща си вода в бронзови кани. Разгневена от постигналата я загуба, богинята не могла да понесе семето да поникне в земята, а го държала скрито под почвата и се заклела кракът й да не стъпи на Олимп и да не позволи на житото да покълне, докато не й върнат дъщерята. Напразно теглели воловете ралата насам-натам из нивите, напразно сеячът пускал ечемичено семе в кафявите бразди — нищо не покарвало от изгорялата и ронеща се почва. Дори Рарийската равнина близо до Елевзин, която иначе полюлявала златни класове, стояла гола и безплодна. Човечеството щяло да загине от глад, а боговете да бъдат лишени от дължимите им жертвоприношения, ако разтревоженият Зевс не заповядал на Плутон да върне плячката си, да върне жена си Персефона на майка й Деметра. Мрачният господар на мъртвите се усмихнал и се подчинил, но преди да върне своята царица на горния свят на позлатена колесница, й дал да яде нарово семе, което гарантирало, че тя ще се върне при него. И Зевс поставил условието, че оттогава Персефона ще прекарва две трети от всяка година с майка си и боговете на горния свят и една трета от годината със съпруга си на долния, откъдето ще се връща всяка година, когато земята е накичена с пролетни цветя. Радостна се завърнала дъщерята на слънчева светлина, радостна я посрещнала и прегърнала майка й и в радостта си, че е намерила загубеното си чедо, Деметра накарала зърното да поникне от буците разорана почва и цялата широка земя да се отрупа с листа и цветове. И веднага тя отишла и показала тази радостна гледка на князете на Елевзин — Триптолем, Евмолп, Диокл и на самия цар Келей и освен това им разкрила своите свети мистерии и ритуали. Благословен е смъртният, казва поетът, който е видял тези неща, но онзи, който не ги е споделил приживе, няма да е щастлив в смъртта, когато се спусне в мрака на гроба. Така двете богини отишли да живеят в блаженство при боговете на Олимп и поетът свършва своя химн с набожна молитва към Деметра и Персефона да го благославят в замяна на песента със средства за препитание.

Всички признават, пък едва ли може да има съмнение, че основната задача на поета при съставянето на химна е била да опише, според преданието, как богинята Деметра е поставила основите на Елевзинските мистерии. Цялата поема подготвя почвата за сцената с преобразяването на голата безлистна Елевинска равнина, която по волята на богинята се покрила на длъж и шир със загара на посеви; благодатната богиня извежда князете на Елевзин, показва им какво е сторила, научава ги на мистичните ритуали и изчезва с дъщеря си на небето. Разкриването на тайнствата е триумфалният завършек на творбата. Един по-подробен анализ на поемата потвърждава това заключение и доказва, че авторът е дал не само общо обяснение на произхода на мистериите, но също повече или по-малко завоалирано е привел митичното обяснение за произхода на конкретните ритуали, които ние с голямо основание смятаме са представяли съществените черти на празника. Сред ритуалите, за които поетът намеква многозначително, са предварителното постене на кандидатките за посвещаване, факелното шествие, нощното бдение, как кандидатките седят забулени и мълчаливи на покрити с овчи кожи столчета, непристойният жест, неприличните шеги и накрая тържественото приближаване към божеството с отливане на ечемичена вода от осветена чаша.