Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Боя се, че лейди Каралайн и върховният лорд Дарлин са в палата на лейди Арилин тук, в града — продължи кайриенският лорд, — под закрилата на Кацуан Седай. Навярно „закрила“ не е най-подходящата дума. На мен ми бе отказано да ги посетя, но чувам, че са се опитали да напуснат града и са ги върнали като чували. Всъщност в чували, както се твърди. След като се запознах с Кацуан, почти съм склонен да го повярвам.
— Кацуан — промърмори Ранд и Мин тръпки я побиха. Чак уплашено не прозвуча, но го изрече повече от притеснено. — Мин, какво според теб трябва да направя с Каралайн и Дарлин?
Седнала през два стола от него, Мин трепна, че я включват така внезапно, и погледна със съжаление петната вино, оцапали най-хубавата й кремава копринена блузка и панталоните й.
— Каралайн ще подкрепи Елейн за Слънчевия трон — промълви тя унило. За греяно вино беше доста изстинало и май никога нямаше да се изпере от блузата. — Не е видение, но на нея й вярвам. — Не погледна към Добрайн, макар че той кимна разсъдливо. Вече всички знаеха за виденията й. Единственият резултат от това беше непрестанният поток от благороднички, които искаха да узнаят бъдещето си и които съвсем помръкваха, когато им отвръщаше, че не може да им го предскаже. Повечето нямаше да останат доволни от малкото, което бе видяла; нищо страшно, но липсваха и онези ярки чудеса, който предричаха прорицателките по панаирите. — Колкото до Дарлин, освен факта, че той ще се ожени за Саралайн, след като тя го изцеди хубаво и го окачи на простора да съхне, единственото, което мога да кажа, е, че един ден той ще стане крал. Видях корона на главата му, с меч отпред, но на коя страна принадлежи тази корона — не знам. И… ах, да. Той ще умре на легло и тя ще го надживее.
Добрайн се задави с виното си, закашля се и забърса устните си с ленена кърпа. Повечето от онези, които знаеха, не вярваха. Съвсем доволна от себе си, Мин допи малкото, което бе останало в бокала й. И също се задави и издърпа кърпата от ръкава си да си отрие устата. Светлина, защо точно на себе си трябваше да сипе утайката!
Ранд само кимна, забил поглед в бокала си.
— Значи те ще живеят, за да ми създават грижи — измърмори той. Много тихо за такива слова, твърди като камък. Корав беше като меч нейният овчар. — А какво да правя с…
Главата му изведнъж се извърна към вратата. Едното крило се отваряше. Много остър слух имаше. Мин нищо не беше чула.
Никоя от двете влезли Айез Седай не беше Кацуан и Мин усети, че раменете й се отпускат, докато прибираше кърпата си. Докато Рафела затваряше вратата, Мерана приклекна в дълбок реверанс, въпреки че лешниковите очи на Сивата сестра набързо обхванаха Мин и Добрайн, оцениха всичко по тях и го подредиха най-грижливо, а после и кръглоликата Рафела просна тъмносините си поли на пода. Някоя от двете не се изправи преди Ранд да им махне с ръка. След което се плъзнаха към него, изписали на лицата си хладна строгост, съвсем подхождаща на облеклото им. Само дето пълничката Синя сестра току опипваше ресните на шала си, сякаш да си напомни, че все още е на раменете й. Мин беше забелязвала този жест и преди, у други Сестри, заклели се във вярност на Ранд. Сигурно никак не им беше лесно. Само Бялата кула командваше Айез Седай, но Ранд им свиваше пръст и те идваха, посочваше им вратата и те си отиваха. Айез Седай говореха с крале и с кралици като с равни, може би дори като малко по-горни от тях, но Мъдрите ги наричаха „чирачки“ и очакваха да им се подчиняват два пъти по-бързо, отколкото на Ранд.
Нищо от това не се показа на гладкото лице на Мерана.
— Милорд Дракон — заговори тя почтително. — Току-що научихме, че сте се завърнали, и предположихме, че горите от желание да разберете как са приключили нещата с Ата-ан Миере. — Тя само погледна Добрайн, но той тутакси стана. Кайриенците бяха свикнали с хора, държащи да си говорят насаме.
— Добрайн може да остане — отсече Ранд. Дали се поколеба? Не стана. С тези свои очи като сини ледени късчета беше самият Прероден Дракон от глава до пети. Мин му беше казала, че тези жени са му искрено верни, че всичките пет, които, го бяха придружили на кораба на Морския народ, са негови, изцяло верни на своята клетва и поради това покорни на неговата воля, но за него, изглежда, все още беше трудно да се довери на Айез Седай. Разбираше го, но беше крайно време да свикне да разчита на тях.