По заповед на президента

— Само че хората от години са свикнали с досегашната ни данъчна система — недоволно репликира Плъмър, ядосан, че за пръв път от години насам получи упрек за стила си на изразяване.

— Това не оправдава старата система — изтъкна Джак. — Във всеки случай аз не съм роден политик, Джон. Знам само, че всеки е длъжен да говори откровено, прямо и ясно. Да се облагат всички с еднакъв данък — това е илюзия, в която никой не вярва. Хайде, Джон, вие отлично сте запознат с играта и нейните правила. Вие и Том печелите доста — всъщност много повече от мен — и всяка година вашият адвокат, заедно със счетоводителя ви, полага неимоверни усилия, за да плащате по-малко данъци. Вероятно сте инвестирали някъде, за да намалите вноските си към бюджета, нали? Как се напипват вратичките в закона? Много лесно — лобистите уговарят сенаторите за незначителни промени в данъчните закони. Защо? Защото богатите им плащат скъпо и прескъпо. И какво се получава? Така наречената „прогресивна“ система се оказва толкова манипулирана, че данъците за богатите не нарастват, защото адвокатите им и счетоводителите им съумяват да излъжат данъчните власти, за да си заслужат хонорара. Така че увеличените данъци, които те плащат — това се оказва пълна лъжа, не съм ли прав? А политиците, когато са прокарвали закона, са знаели прекрасно, че именно такъв ще бъде крайният ефект. Нима не разбирате накъде ни води всичко това? Доникъде, Джон! Защото така доникъде няма да стигнем. Хиляди хора си прахосват времето, за да заблуждават обществеността, за да се спечелят нечувани богатства от хората, които задвижват тази система — но откъде се взимат тези пари? От скромните данъкоплатци, от хората, които винаги са плащали и ще плащат, за да може други да процъфтяват. Именно това иска да промени в системата Джордж Уинстън и аз съм напълно съгласен с него. Ако Уинстън успее, какво ще се случи на практика? Играчите на едро ще хвърлят в лицата ни купища думи, предназначени да ни убедят, че сега е още по-зле отпреди. Такива коварни личности, които действуват отвътре, са сред най-опасните.

— А на вас това очевидно не ви се харесва, нали? — многозначително се подсмихна Джон.

— Досега съм упражнявал няколко професии — борсов брокер, преподавател по история и какво ли не още. И винаги съм се старал да казвам истината на хората, да говоря без недомлъвки и увъртания. И нямам намерение тепърва да се отказвам от принципите си. Може би някои от нашите закони се нуждаят от спешни промени. Мога веднага да ви посоча няколко примера, но нека се ограничим само с един:

— Всеки родител в Америка обяснява на децата си, че политиката е мръсна, отвратителна работа. Сигурен съм, че баща ти го е казал, когато си бил още съвсем малък. Моят старец също ми го повтаряше. И ние сме го възприели като нещо нормално и закономерно… като някакво неизбежно зло, което трябва да търпим около себе си. Но това не е вярно, Джон. От години сме свикнали с мисълта, че политиците… не, почакайте, нека първо да уточним някои термини. Политическата ни система е всъщност лостът, инструментът, с който управляваме страната. Тук се причисляват и данъчните закони. Това са много сериозни въпроси, нали? Но в същото време ние се примиряваме с факта, че в политиката се набъркват такива типове, каквито — примерно — никога не бихме поканили в къщата си. Или типове, на които никога не бихме поверили децата си. Това не ви ли се струва доста странно? Освен това ние позволяваме на хората, ангажирани в политическата ни система, непрекъснато да изопачават фактите, което води до спекулации със законите, за да задоволят интересите на богатите си покровители. Сред тях се срещат и отявлени лъжци. А ние се примиряваме с всичко това. Включително и вие, представителите на медиите. Но ако ставаше дума за ваш колега или началник, не бихте приели подобен стил на поведение, нали? Или пък в здравеопазването, в научните заведения, в бизнеса, в полицията…