Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
След като заповедта за предстоящия поход беше изработена в окончателен вид и стана ясно, че ротата на поручик Лукаш се назначава за челна охрана, подпоручик Дуб се сепна изведнъж, стана и каза:
— Спомням си, господа, нашия класен наставник от първи клас. Да живее, да живее, да живее!
На поручик Лукаш му хрумна, че ще бъде най-добре Кунерт, свръзката на подпоручик Дуб, да настани господаря си във физическия кабинет, който се намираше до учителската стая и пред вратата на който беше поставен часовой, да не би някой да доизкраде полуизкрадените сбирки от минерали. Върху това бригадата обръщаше внимание на всички части, които минаваха през Санок.
Тази предпазна мярка датираше от момента, когато един батальон хонведи, настанен в гимназията, бе започнал да разграбва кабинета. Хонведите особено бяха харесали сбирките с минерали, пъстрите кристали и различните окиси, които те наблъскаха в раниците си.
На военното гробище в Санок на един от белите кръстове имаше надпис „Ласло Гаргани“. Там спеше вечен сън един хонвед, който при тършуването в кабинета беше изпил всичкия денатуриран спирт от съда, в който бяха спиртосани различни влечуги.
Световната война избиваше поколенията на човешкия род дори и с ракия от змии.
След като всички се разотидоха, поручик Лукаш повика Кунерт, свръзката на подпоручик Дуб, която отведе и настани господаря си на кушетката.
Подпоручик Дуб се беше съвсем вдетинил. Той пое ръката на Кунерт и заразглежда дланта му, като твърдеше, че може да познае по нея името на бъдещата му жена.
— Вие как се казвате? Моля, извадете от вътрешния джоб на куртката ми бележник и молив. Вие, значи, се казвате Кунерт. Елате тогава след четвърт час и аз ще оставя за вас бележка с името на госпожа съпругата ви.
Още неизрекъл това, той захърка, но по едно време се сепна насън и започна да дращи в бележника си. Като написа нещо, той откъсна листа, хвърли го на земята и слагайки тайнствено пръст на устата си, избълнува:
— Още недейте идва, чак след четвърт час. Най-добре ще бъде да потърсите листчето със завързани очи.
Кунерт беше такова добро говедо, че наистина се върна след четвърт час и като разгъна смачканото листче, разчете разкривения почерк на подпоручик Дуб: „Името на бъдещата ви жена гласи: госпожа Кунертова.“
След малко, когато Кунерт показа бележката на Швейк, той му каза да скъта добре листчето, защото всеки трябвало високо да цени подобни документи от господа военните, такова нещо — офицер да кореспондира със свръзката и да я нарича господине — по-рано не съществувало в казармата.
След като беше извършена подготовката за заминаване съгласно дадените разпореждания, бригадният генерал, когото хановерският полковник така майсторски беше изчушкал от леговището му, заповяда батальонът да се строи в каре и държа реч. Този човек много обичаше речите, плещеше различни бабини деветини, просто каквото му дойдеше на ума, и след като изчерпа всичко, се сети за военнополевата поща.
— Войници — прогърмя гласът му към карето, — сега ние се приближаваме към фронта на противника, от който ни дели само няколкодневен поход. През време на пътуването вие нямахте възможност да съобщите адреса си на своите скъпи, които сте оставили у дома, за да могат близките ви да ви пишат и така писмата на вашите роднини да ви зарадват.
Той се оплете като петел в кълчища и безброй пъти повтори едно и също: „Вашите скъпи — вашите близки — роднините ви… и т.н.“, докато най-сетне можа да излезе от омагьосания кръг с възгласа:
— Нали затова имаме военнополева поща на фронта!
По-нататък речта му създаваше впечатлението, че всички тия хора в сиви униформи трябвало с най-голямо удоволствие да се оставят да бъдат убити само защото на фронта има организирана военнополева поща. Излизаше, че когато снаряд откъсне двата крака на някого от тях, той си умира сладко-сладко при спомена, че военнополевата му поща има № 72 и че може би от близките му се е получило за него писмо и колет, който съдържа голямо парче пушено месо, шпек и домашен сухар.
После, след тая реч, когато бригадната музика изсвири химна на императора и бе извикано трикратно ура за императора, човешкото стадо, определено за кланицата някъде отвъд Буг, на отделни групи тръгна в поход съгласно издадената заповед.
В пет и половина 11-та рота излезе на шосето към Турова-Волска. Швейк се мъкнеше най-отзад заедно с щаба на ротата и със санитарите, а поручик Лукаш яздеше встрани от колоната. Час по час той се отбиваше отзад при санитарите, за да види какво става с подпоручик Дуб, който, натоварен на една каруца и покрит с брезентово платнище, се придвижваше към нови героични дела в неизвестното бъдеще, както и за да разнообразява пътуването си чрез разговори с Швейк, който търпеливо носеше раницата и пушката си и разказваше на фелдфебела Ванек колко приятни са били походите по време на маневрите при Велке Мезиржичи645.
645
Град в Моравия. — Б.пр.