Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Така в гимназията настана голямо оживление. На съвещанието на офицерите липсваше само подпоручик Дуб, издирването на когото бе възложено на Швейк.
— Надявам се — каза му поручик Лукаш, — че вие ще го намерите без особени трудности, защото непрекъснато имате вземане-даване с него.
— Тъй вярно, господин поручик, точно за това ви моля, като ротен командир да ми дадете писмена заповед.
И докато поручик Лукаш пишеше нещо в бележника си, съгласно което подпоручик Дуб незабавно трябваше да се яви в гимназията на съвещание, Швейк продължи да докладва:
— Тъй вярно, господин поручик, вие, както винаги, можете да бъдете напълно спокоен. Аз ще го намеря, тъй като на войниците е забранено да скитат по бардаците, а той сто на сто ще бъде в някой от тях, за да се увери лично, че никой от неговия взвод няма намерение да бъде съден от военен съд, с който подпоручик Дуб обикновено заплашва войниците си. Сам той заяви пред войниците си, че ще претърси всички бардаци и да му мислят, ако намери някого в бардак, тогава те щели да го опознаят и откъм опакото. Впрочем аз знам къде е. Той е в онова кафене отсреща, всички войници го проследиха и видяха, че най-напред отиде там.
„Обединени увеселителни заведения и Градско кафене“ — предприятието, за което спомена Швейк, бе разделено на две части. Който не искаше да мине през кафенето, минаваше отзад, където на припек седеше някаква стара госпожа, която говореше на немски, полски и унгарски горе-долу в следния смисъл:
— Ела, войниче, имам хубави госпожици.
Когато войничето влизаше, тя го завеждаше през един коридор в някакъв хол и повикваше някоя от госпожиците, която незабавно се явяваше, вече по риза. Тя искаше да получи парите предварително — и сумата още на самото място, докато войничето си снемаше поясока с ножа, биваше инкасирана от „мадам“ — управителката на заведението.
Офицерите минаваха през кафенето. Пътят на господа офицерите беше свързан с трънливи перипетии, той водеше през стаите отзад, където изборът ставаше от втория състав, определен за офицерските чинове, и където ризите бяха украсени с дантели и се пиеше вино или ликьор. Освен това „мадам“ не разрешаваше там да се върши нищо, всичко ставаше горе в стаичките. В един подобен райски кът на диван, гъмжащ от дървеници, се търкаляше по долни гащи поручик Дуб. Госпожица Ела му разказваше, както винаги в подобни случаи, измислената трагедия на своя живот, а именно, че баща ѝ бил фабрикант, а тя — преподавателка в лицея в Пеща и че всичко извършила поради нещастна любов.
На малка масичка зад подпоручик Дуб имаше бутилка оскорушова ракия и чашки. Тъй като бутилката бе вече полуизпразнена, както Ела, така и подпоручик Дуб бяха започнали да говорят доста несвързано. Личеше, че подпоручик Дуб не носи. От думите му се виждаше, че е объркал вече всичко и че смята Ела за своята свръзка Кунерт. Той се обръщаше към нея и по стар навик заплашваше мнимия Кунерт:
— Кунерт, Кунерт, говедо с говедо, ще ме опознаеш ти откъм опакото…
Съгласно установения ред Швейк също трябваше да бъде подложен на подобна процедура както всички войници, които влизаха в тоя дом през задния вход. Той обаче любезно се отскубна от полуголото момиче, което го посрещна. След като то се развика, довтаса полякинята „мадам“, която най-нахално излъга Швейк в очите, че в заведението нямало никакъв подпоручик.
— Много-много не си отваряйте устата, милостива госпожо — любезно се обърна Швейк към нея, като при това се усмихна сладко, — защото може да ви врътна някоя по плювалника. У нас на улица Платнарска на времето така набиха една „мадам“, че тя припадна. Тогава един син търсеше там баща си, някой си Вондрачек, който имаше магазин за автомобилни гуми. А „мадам“ се казваше Кршованова. Като я свестиха, попитаха я как се казва, а тя не можа да си спомни, каза само, че името ѝ започвало с „Х“. Вашето именце как е, милостива?
А когато след тези думи Швейк я блъсна настрана и важно-важно се заизкачва към първия етаж, достопочтената матрона нададе ужасен писък.
Долу се появи самият собственик на публичния дом, някакъв изпаднал полски шляхтич, който изтича подир Швейк по стълбите и започна да го дърпа за куртката, като му викаше на немски, че било забранено на войници да ходят горе, горе било само за офицери, а войскарите си вършели работата долу.
Швейк му обърна внимание, че идва в интерес на цялата армия и че търси един подпоручик, без който армията няма да може да потегли в поход. Но когато собственикът започна са се държи все по-нахално, Швейк го събори по стълбите и горе продължи проверката на помещенията. Той се убеди, че всички стаички са празни и едва на самия край на еркера, като почука, натисна дръжката и пооткрехна вратата, чу квичащия глас на Ела: