Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Тъкмо в този момент при тях дойде подпоручик Дуб и понеже не бе много уверен в себе си, попита ги:

— Забавлявате ли се?

— Забавляваме се, господин подпоручик — отговори Швейк от името на всички, — у нас забавлението е в пълен разгар. Изобщо хубаво е човек винаги да се забавлява добре. Тъкмо в този момент си приказвахме за лимонтозуто. Никой войник не може да живее без забавления, така поне всеки по-лесно забравя несгодите.

Подпоручик Дуб му каза да дойде с него за малко, защото искал да го попита нещо. Като отидоха настрана, той му рече със страшно несигурен глас:

— Не приказвахте ли нещо за мене?

— Съвсем, съвсем не, господин подпоручик, само за лимонтозуто говорехме и за пушеното месо.

— Поручик Лукаш ми каза, че съм вършил някакви безобразия и че вие, Швейк, сте били много добре запознат с всичко това.

Швейк много сериозно подчерта:

— Никакви безобразия не сте вършили, господин подпоручик, вие бяхте само на посещение в един публичен дом. Но това трябва да е било по погрешка. На Козия площад на времето имаше един тенекеджия Пимпър. Него също ставаше нужда да го търсят, когато отидеше за тенеке в града, и винаги го намираха в подобно заведение, или у „Шухите“, или у „Дворжакови“, тъкмо както и аз ви намерих. Долу в нашия случай имаше кафене, горе бяха женските. Вие, господин подпоручик, изглежда, сте се объркали, просто сте сбъркали пътя. То жегата днес беше много голяма, господин подпоручик, и когато човек не е свикнал да пие, може да се напие в такава горещина и с обикновен ром, камо ли с оскорушова ракия. На мене ми заповядаха да ви връча покана за съвещанието, преди да тръгнем, и аз затова ви намерих там горе при оная женска. Поради горещината и изпитата оскорушова ракия вие дори не можахте да ме познаете, легнали бяхте разсъблечен там на кушетката. Никакви безобразия не сте вършили, не казахте дори и че „не ви познавам още“, но в такава жега това може да се случи с всекиго. Някои са големи любители на такива работи, други пък изпадат в подобни положения съвсем случайно. Старият Вейвода, господин подпоручик, полировач от Вършовице, вие не го познавате, беше решил да не пие никакви пития, от които може да се напие. И така, обърнал той за последен път една чашка ракия и излязъл от къщи да търси безалкохолни напитки. Най-напред се отбил в пивницата „При спирката“, поръчал си четвъртинка вермут и започнал ловко да разпитва кръчмаря какво собствено пият въздържателите. Той смятал, и то с пълно право, че чистата вода дори и за въздържателите е твърде жестоко питие. Кръчмарят тогава му обяснил, че въздържателите пият сода, лимонада, мляко, както и безалкохолни вина, студена супа и други безалкохолни напитки. От всичко това най-симпатични за стария Вейвода били все пак безалкохолните вина. Попитал още дали съществуват и безалкохолни ракии, изпил втора четвъртинка, поразговорил се с кръчмаря за туй, за онуй, изтъкнал му, че е истински грях човек да се напива много често. Кръчмарят му отговорил, че може да понася всичко, но не и пияни хора, които се напият другаде, пък дойдат при него и за да отрезнеят, си поръчат сода, а на всичкото отгоре дигат и патардия. „Напий се при мене — казал Кръчмарят, — признавам те за мой човек, иначе не искам и да те зная.“. Старият Вейвода допил вермута си и тръгнал нататък, господин подпоручик, докато стигнал на Карловия площад в едно заведение, където поднасяли най-различни вина. Той и друг път го бил посещавал. Този път попитал дали нямат безалкохолни вина. „Безалкохолни вина нямаме, господин Вейвода — казали му, — но можем да ви предложим вермут или шери.“ На стария Вейвода му било някак неудобно да си излезе току-така и затова изпил и там четвъртинка вермут и четвъртинка шери и както си седял, запознал се, господин подпоручик, с един… въздържател като него. От дума на дума, като изпили още по четвъртинка, най-сетне се разбрало, че господинът знае едно място, където точат безалкохолни вина. „То е на улица Болцано, слиза се по едни стълби надолу, имат и грамофон.“ Заради хубавата новина старият Вейвода поръчал цяла бутилка вермут и след като я изпили, и двамата се отправили към улица Болцано, където се слизало надолу по някакви стълби и където имало и грамофон. И наистина там точели само плодови вина, не само за въздържатели, но изобщо безалкохолни. Най-напред всеки от тях си поръчал по половин литър вино от цариградско грозде, след това по половин литър от френско грозде, а след като изпили още по половинка безалкохолно вино от цариградско грозде, започнали да им изтръпват краката от всичките вермути и шери, които били изпили преди това. Те обаче се развикали да им донесат официално удостоверение, че виното, което им поднасят, е безалкохолно. Защото те били въздържатели и че ако не им донесат веднага такова удостоверение, щели да изпочупят всичко в заведението барабар с грамофона. След това полицаите трябвало да ги измъкнат по стълбите на улица Болцано, натоварили ги в полицейската кола и ги хвърлили в ареста — двамата били съдени за пиянство като въздържатели…