Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— С една дума, загазил си ти и с двата крака.
Ходоунски любезно му отговори:
— Гледай си работата.
— Я да видя какво съм отбелязал под буква „Х“ в бележките за историята на батальона… Ходоунски, Ходоунски, хм, аха, ето го: „Телефонистът Ходоунски затрупан от мина. От гробницата си той телефонира в щаба: «Умирам и поздравявам батальона си с победата!»“
— Е, сега вече не можеш да не бъдеш доволен — каза Швейк — или искаш да допълниш нещо? Помниш ли телефониста от „Титаник“637, който дори и в момента, когато параходът вече потъвал, все още продължавал да телефонира в изпълнената с вода кухня, за да разбере кога ще приготвят обеда.
— На мен ми е все едно — каза школникът, — предсмъртните думи на Ходоунски могат евентуално да се допълнят така, че накрая той да извика в слушалката: „Привет на нашата желязна бригада!“
Marschieren! Marsch!638
Когато пристигнаха в Санок639, оказа се, че хората от вагона-кухня на единайсета рота, където самодоволно пърдеше наситеният Балоун, са имали, общо взето, право, като казаха, че в Санок ще им раздадат вечеря и дори че там ще им бъде раздаден хлябът за дните, през които батальонът не бе получил нищо. Когато излязоха от вагоните, оказа се също така, че в Санок се намира щабът на „желязната бригада“, към която съгласно кръщелното си свидетелство принадлежеше батальонът на 91-ви полк. Въпреки че железопътната връзка не беше прекъсната оттук чак до Лвов и на север чак до Велики Мости, все пак си оставаше загадка защо всъщност щабът на Източния фронт беше дал нареждания, съгласно които „желязната бригада“ със своя щаб трябваше да концентрира батальоните, отправяни за фронта, на сто и петдесет километра в тила, когато по това време фронтът минаваше от Броди към Буг и надлъж по реката на север към Сокал.
Този твърде интересен стратегически въпрос бе разрешен по страшно прост начин, когато капитан Загнер след пристигането в Санок отиде да рапортува в щаба на бригадата за пристигането на бойния батальон.
Офицер за свръзка там беше батальонният адютант капитан Тайрле.
— Много съм изненадан — каза капитан Тайрле, — че не сте получили указания. Маршрутът е определен. За посоката на движението си естествено трябваше да ни съобщите предварително. Съгласно разпорежданията на главния щаб вие пристигате два дни по-рано.
Капитан Загнер се поизчерви, но не му дойде на ум да повтори всички шифровани телеграми, които беше получил по време на пътуването.
— Изненадвате ме — каза адютантът Тайрле.
— Струва ми се — отговори капитан Загнер, — че офицерите си говорят на „ти“.
— Така да бъде — каза капитан Тайрле, — но я ми кажи, ти действуващ офицер ли си или запасен? Действуващ? Това е съвсем друга работа… Човек просто не може да се ориентира. Оттук минаха вече толкова идиоти — запасни подпоручици. Когато отстъпвахме от Лиманов и Красник, всички тия уж подпоручици загубиха ума и дума, щом видяха казашкия разезд. Ние в щаба не обичаме тия паразити. Представяш ли си, тия шантави типове издържат матура и в края на краищата остават и на действителна служба. Или полагат офицерски изпит, без да помиришат казарма, и продължават да щуреят като цивилни, а през време на война от тях се излюпват не подпоручици, а посерковци!
Капитан Тайрле плю и интимно потупа капитан Загнер по гърба:
— Тук ще престоите около два дни. Всички ви ще разведа, ще потанцуваме. Имаме прекрасни курвета. „Engelhuren“640. Тук е дъщерята на един генерал, която по-рано е карала лесбийска любов. Ще вземем да се преоблечем в женски дрехи, че да видиш тогава на какво е способна! Тя е една такава мършава, свинята със свиня, няма да кажеш. Но си разбира от работата, мойто момче. Същинска пиявица — впрочем сам ще се убедиш.
— Пардон — сепна се той по едно време, — трябва да ида да повърна, днес вече за трети път.
За да докаже колко весело се живее тук, след като се върна, той сподели с капитан Загнер, че това е последица от снощната забава, в която взели участие и офицерите от техническо-строителната част.
С командира на тази част, също капитан, капитан Загнер има възможност да се запознае твърде скоро. Почти в същия момент в канцеларията се втурна един дългуч в униформа с три златни звезди и като насън, без да забелязва присъствието на капитан Загнер, съвсем интимно се обърна към Тайрле:
— Какво правиш бе, свиня! Как можа снощи да наредиш така графинята?
Той седна на стола, като шибаше с тънка пръчица ботушите си, и прихна да се смее:
637
Голям английски презокеански параход, натъкнал се на айсберг в 1912 г. и потънал. Загинали над 850 души. — Б.пр.
638
Ходом марш! — Б.пр.
639
Град в Галиция на долното течение на р. Сан. — Б.пр.
640
Курви-ангелчета. — Б.пр.