Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Господин подпоручик, разрешете да доложа — неумолимо продължаваше Швейк. — Това е върховна заповед от бригадата. Господа офицерите трябва да се облекат и да идат на батальонно съвещание. Въпросът е там, че заминаваме и сега ще се решава коя рота ще бъде в челна, странична или тилна охрана. Сега ще се решава този въпрос и аз мисля, господин подпоручик, че вие също има какво да кажете в случая.

Тази дипломатическа реч поотрезви малко подпоручик Дуб, така че той придоби чувството, че наистина не се намира в казармата и предпазливо попита:

— Къде съм аз?

— С ваше разрешение, господин подпоручик, в бардака. Те пътищата господни са различни.

Подпоручик Дуб въздъхна тежко, слезе от кушетката и започна да търси униформата си. Швейк му помагаше. Когато най-сетне се облече, двамата излязоха вън, но след малко Швейк се сети, че е забравил нещо и за миг се върна. Без да обръща никакво внимание на Ела, която придаде друго значение на завръщането му и от нещастна любов легна в леглото, той бързо изпи оскорушовата ракия, която беше останала в бутилката, и слезе да догони подпоручика.

На улицата беше голяма жега и алкохолът отново удари подпоручик Дуб в главата. Той започна да разказва на Швейк най-различни глупости без каквато и да било връзка. Разказваше му, че притежавал пощенска марка от остров Хелголанд и че веднага след като издържал матура, отишъл със съучениците си да играе билярд и не поздравил класния си наставник. След всяко изречение той добавяше:

— Струва ми се, че добре ме разбирате, нали?

— Разбира се, че ви разбирам много добре — отговори Швейк. — Сега вие говорите също като тенекеджията Покорни в Будейовице. Когато го питаха дали се е къпал вече нея година в река Малша, той отговаряше: „Не съм, но за сметка на това тая година ще се родят много сливи.“ Или го питаха: „Тая година ял ли си вече гъби?“, пък той отговаряше: „Не съм, ама новият марокански султан, разправят, бил много добър човек.“

Подпоручик Дуб се спря и изфъфли:

— Мароканският султан ли? Това е минало величие.

Той изтри потта от челото си и като погледна Швейк с мътни очи, измърмори:

— Даже и зимно време не се потя така, както днес. Съгласен ли сте? Разбирате ли ме?

— Тъй вярно, господин подпоручик. В „При чашата“ идваше един стар господин, някакъв пенсиониран съветник от областния комитет, и той твърдеше точно такова нещо. Винаги твърде много се учудваше на голямата разлика между температурата лятно време и зимно време. Странно му се виждаше, че хората не са могли да открият още тая работа.

На входа на гимназията Швейк изостави подпоручик Дуб, който заплете крака нагоре по стълбите към учителската стая, където беше съвещанието, и веднага рапортува на капитан Загнер, че е съвсем пиян. През време на съвещанието той седя с наведена глава, само при разискванията от време на време се изправяше, за да извика:

— Вашето мнение е правилно, господа, но аз съм съвършено пиян.