Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Като си спомня само как повърна в скута ѝ…
— Да — каза Тайрле, — много весело беше снощи.
След това той запозна капитан Загнер с офицера с пръчицата и тримата се отправиха от канцеларията на административния отдел на бригадата към кафенето, в каквото беше прераснала бившата пивница.
Когато минаха през канцеларията, капитан Тайрле взе тръстиковата пръчица от командира на строителната част и шибна с нея по дългата маса, около която като по заповед се строиха дванадесетте военни писари. Те бяха поклонници на тихата безопасна работа в тила на армията, всички с големи самодоволни кореми и в екстра униформи.
И именно към тези дванадесет шишкави апостоли на кръшкачеството се обърна капитан Тайрле, като искаше да блесне пред Загнер и другия капитан:
— Да не мислите, че ви държа тук за угояване? Свине! По-малко лапане и къркане, повече работа!
Сега ще ви демонстрирам и друг номер — съобщи Тайрле на другарите си.
Той отново удари с тръстиковата пръчица но масата и попита дванайсетте:
— Кога ще пукнете, свинчета?
Дванайсетте отговориха в един глас:
— Когато заповядате, господин капитан.
Като се смееше на собствената си идиотщина и глупост, капитан Тайрле излезе от канцеларията.
Тримата се разположиха в кафенето и Тайрле нареди да донесат бутилка ликьор и да повикат някой от свободните госпожици. Оказа се, че кафенето не е нищо друго освен публичен дом и понеже никоя от госпожиците не беше свободна, капитан Тайрле извънредно много се нервира. Като излезе в хола, наруга най-просташки „мадам“641 и троснато я попита кой е при госпожица Ела. Когато му отговориха, че при нея е някакъв подпоручик, той се развика още повече.
При госпожица Ела в момента беше подпоручик Дуб. След като батальонът се настани в местната гимназия, той строи взвода си и в дълга реч му обърна внимание върху обстоятелството, че руснаците при отстъплението си организирали навсякъде бардаци със заразен от венерически болести персонал, та по тоя начин да нанесат големи загуби на австрийската армия. Ето защо той предупреди войниците да не търсят подобни заведения. Той лично щял да проверява по заведенията дали се изпълняват заповедите му. Те вече се намирали във фронтовата зона и всеки, който бъде заловен на местопрестъплението, щял да бъде изправен пред военен съд.
Подпоручик Дуб се отправи лично да се увери дали няма нарушения на заповедта му и за изходен пункт на инспекционния си обход, както изглежда, избра кушетката в стаята на Ела, на първия етаж на така нареченото „градско кафене“, и много добре се забавляваше на нея.
През това време капитан Загнер се върна в батальона си.
Компанията на Тайрле бе разпусната. От бригадата бяха пратили да търсят Тайрле. Командирът на бригадата вече повече от час не можеше да открие своя адютант.
Бяха се получили нови нареждания от дивизията. Необходимо беше окончателно да се определи маршрутът на пристигналия 91-ви полк, тъй като съгласно новите нареждания по досегашния му маршрут трябваше да се движи занапред бойният батальон на 102-ри полк.
Всичко беше крайно объркано, в североизточния край на Галиция русите отстъпваха много бързо, така че там австрийските части се бяха измесили. В тая бъркотия на места се забиваха като клинове частите от германската армия. Непрекъснатото прииждане на нови бойни батальони и други военни корпуси увеличаваше хаоса. Същото можеше да се наблюдава и на ония сектори от фронта, които се намираха по-назад в тила. Така беше например тук, в Санок, където неочаквано пристигна резервът на германската хановерска дивизия под командата на един полковник с толкова свиреп поглед, че командирът на бригадата загуби всякакво присъствие на духа. Полковникът от резерва на хановерската дивизия сочеше разпорежданията на своя щаб, съгласно които трябваше да настани войниците си в същата гимназия, в която току-що беше настанен батальонът на 91-ви полк. За да настани щаба си, той искаше да бъде опразнена сградата на Краковската банка, в която в момента се помещаваше щабът на бригадата.
Командирът на бригадата се свърза направо с дивизията и обрисува точно положението, след това с дивизията говори страшният полковник от Хановер и като последица от тоя разговор в бригадата се получи следната заповед:
„Бригадата евакуира града в шест часа вечерта и се отправя в посока Турова–Волска–Лисковец–Старасол–Самбор, където чака нови нареждания. Заедно с бригадата евакуира Санок и бойният батальон на 91-ви полк, който представя охраната ѝ, разчленена съгласно изработената от бригадата схема: челната охрана потегля към Турова в пет и половина. Дистанцията между южната и северната странична охрана три и половина километра. Тилната охрана потегля в шест и четвърт!“
641
Така са били наричани съдържателните или управителките на публични домове. — Б.пр.