Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Той всъщност, господин поручик, трябваше да бъде доволен, че човек от императорския род е посетил имота му. Друг по-съзнателен селянин на негово място би облякъл всичките си момичета в бели рокли като шаферки, дал би на всяка от тях по един букет цветя и би ги строил на двора, за да посрещнат така високопоставения господин, както четох, че ставало в Индия, където поданиците на някакъв си там владетел се оставяли да ги смачка слонът му.
— Какво приказвате, Швейк? — извика му от коня поручик Лукаш.
— Аз, господин поручик, имам пред вид слона, който носи на гърба си владетеля, за когото бях чел в една книга.
— Тъй, тъй, Швейк, важното е да обясните всичко правилно — каза поручик Лукаш и препусна напред.
Там колоната беше започнала да се разкъсва. След почивката във влака, ненавикнали да се движат в пълно снаряжение, всички бяха започнали да чувствуват болки в раменете и всеки облекчаваше положението си, както можеше. Местеха пушките си от едната страна на другата и повечето от войниците вече не ги носеха на ремък, а ги бяха преметнали през рамо, както се носи гребло или вила. Някои мислеха, че ще им бъде по-лесно да вървят из канавката или по синора, където почвата им се струваше по-мека, отколкото прашното шосе.
Повечето от тях вървяха с клюмнали глави и всички изпитваха ужасна жажда, защото, макар слънцето да беше залязло вече, жегата продължаваше да бъде голяма и беше задушно като посред пладне, а никой нямаше вече и капка вода в манерката си. Беше първият ден на похода и това положение, с което не бяха привикнали и което се явяваше като някакво встъпление към все по-големи и по-големи тегла, ги правеше все по-отпаднали и по-клюмнали. Те престанаха да пеят и само се подпитваха един друг колко ли остава още до Турова-Волска, където смятаха, че ще нощуват. Някои от тях сядаха в канавката край шосето и за да оправдаят това, развързваха обувките си и даваха вид на хора, които лошо са си увили партенките и сега се мъчат да ги оправят, за да не ги убиват при по-нататъшния поход.
Други пък скъсяваха или удължаваха ремъците на пушките си или пък разтваряха раниците си и пререждаха сложените вътре предмети, като се мъчеха да внушат па себе си, че вършат това, за да разпределят равномерно тежестта, та да не ги убива единият или другият ремък на раницата. А когато поручик Лукаш се приближаваше до тях, те ставаха и рапортуваха, че нещо ги убива или друго подобно, ако, разбира се, предварително фелдфебел-школниците или подофицерите, като видеха отдалече кобилата на поручик Лукаш, не ги вкарваха в строя.
Като минаваше покрай тях, поручик Лукаш ги подканваше твърде любезно да станат, защото до Турова-Волска оставали само три километра и там щяло да има почивка.
Между това поручик Дуб се беше посъвзел от непрестанното друсане на санитарната двуколка. Той все още не се беше съвсем окопитил, но вече можа да се попривдигне, да се наведе от двуколката и да се провикне към щаба на ротата, който бавно се движеше край двуколката, върху която всички, като се почне от Балоун и се свърши с Ходоунски, бяха натоварили раниците си. Само Швейк продължаваше да върви безстрашно напред с раницата си, провесил по драгунски маниер пушката отпред на гърдите. Той пушеше лулата си и пееше:
На повече от петстотин крачки пред подпоручик Дуб по шосето се вдигаха облаци прах, из които изплуваха войнишките фигури. Подпоручик Дуб, ентусиазмът на когото се беше възвърнал, подаде глава от двуколката и започна да крещи към облаците прах:
— Войници, вашата възвишена мисия е трудна, вас ви чакат тежки походи, най-различни лишения във всяко отношение и мъчнотии от всякакъв вид. Но аз гледам с пълно доверие на вашата устойчивост и силата на волята ви.
— Дурак с дурак! — изрази се поетично Швейк.
Подпоручик Дуб продължи:
— За вас, войници, никое препятствие не е така голямо, че да не можете да го преодолеете! Още веднъж повтарям, войници, аз не ви водя към лесни победи. За вас това ще бъде костелив орех, но вие ще изпълните дълга си! И историята на вековете ще ви увенчае със слава!