Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Защо ми ги разправяте тия! — извика подпоручик Дуб, който през време на Швейковия разказ напълно изтрезня.

— То всъщност, господин подпоручик, тия неща нямат връзка с вашия случай, ама рекох, като сме се заприказвали…

На подпоручик Дуб в този момент му хрумна, че Швейк пак го е обидил, той някак си окончателно дойде на себе си и му кресна:

— Ти ще разбереш най-сетне кой съм аз! Я застани като хората, така ли се стои?

— Тъй вярно, господин подпоручик, забравил съм да си прибера петите. Сега ще го направя.

И Швейк застана в най-добрия възможен стоеж „мирно“.

Подпоручик Дуб се замисли какво да добави, но накрая само каза:

— Пази се от мене, за да не стане нужда да ти правя последно предупреждение!

Веднага след това той добави старата си поговорка в поправено издание:

— Ти не ме познаваш още, но аз вече те опознах.

Отдалечавайки се от Швейк, подпоручик Дуб си мислеше, че е прибързал: „Може би щеше да му подействува много по-силно, ако му бях казал: «Аз, негоднико, отдавна вече съм те опознал откъм опакото.»“

След това подпоручик Дуб нареди да повикат свръзката Кунерт и му заповяда да донесе кана с вода.

За честта на Кунерт трябва да се каже, че дълго търси из Турова-Волска кана и вода.

Кана най-сетне той успя да открадне от местния свещеник и след това я напълни с вода от един кладенец, целият закован с дъски. За тая цел, разбира се, той трябваше да откърти няколко дъски. Кладенецът беше закован, защото съществуващо съмнение, че водата е заразена от тифозни бацили.

Подпоручик Дуб обаче изпи цялата кана без каквито и да било по-нататъшни последици и с това доказа правилността на поговорката: „Добро прасе всичко яде“.