Ковачница на мрак

Ерастас издърпа трупа навън, изправи се и скръсти ръце.

— Усетих смъртта му. — Лицето му бе зачервено. — Като ръка на слабините си.

Секул Лат извърна очи отвратен и огледа небето. Стори му се някак сбъркано, но по начин, който не можеше да обясни.

— Не виждам търсачи.

— Имаме време — съгласи се Ерастас. — К’рул опипва слепешком. Още не е видял лицата ни. Все още не познава плячката си.

— Неговия дар оскърбяваш — изтъкна Секул. — Никак не ми се ще да изпитам гнева му, когато разбере с какво сме се захванали.

— Готов съм за него. Не се безпокой. Обезкървеният е слаб и безпомощен.

— Вече се уморих да бягам.

Ерастас се изсмя.

— Бягството ни скоро ще стане неистово и отчаяно, Сек. Драконъс проумя — там, в самия край, сигурен съм. И в този момент пътува към господаря на Хейт. Ще признае ли ролята си в онова първо убийство? Чудя се.

— Ако предпочете мълчанието, ще превърне господаря на Хейт в свой враг.

— Не те ли радва мисълта за тези двамата, вкопчени в битка? Планини ще се срутват и морета ще се надигат, за да потопят половината свят. — Ерастас награби двата счупени крака и задърпа трупа към купчината плочи.

— Също толкова възможно е — каза Секул — двамата да сключат съюз, да привлекат и К’рул, а след това всички да тръгнат по дирята ни!

— Едва ли — отвърна Ерастас. — Защо изобщо си мислиш, че лорд Хейт ще изпитва някакво влечение към убития си събрат? Виждам го седнал срещу Драконъс, търпи пламенната тирада на Властелина и чак после кани глупака на чаша чай. Освен това Драконъс трябва да се върне при драгоценната си жена, понесъл драгоценния си дар, и в прелестното си невежество ще й го поднесе. — Тялото вече лежеше до купчините плочи, които бе отделил, и Ерастас коленичи. Избра една от върха на най-близката купчина и след като намери достатъчно голяма рана на тялото, я напъха вътре. — Всеки ритуал не е нищо повече от повторение и избрана последователност, но въпреки това смятаме, че ритуалът е съществен елемент от чародейството. Е, от тази нова магия, искам да кажа. Разбира се, ритуалът не създава магия — единственото, което правим с ритуала, е да се успокоим.

— Навикът е това, което успокоява — каза Секул Лат.

— А от навика произлиза редът. Точно така. Виждам бъдеще, пълно с глупци…

— Не по-различно от миналото значи. Или от настоящето.

— Грешиш, братко. Глупците в миналото бяха невежествени, а тези от настоящето са преднамерено глупави. Но бъдещето обещава великолепен стремглав скок в секващ дъха идиотизъм. Възлагам ти да станеш пророк на нашето време, Сек. Бъди настойчив в прорицанията си за глупост и ще станеш неописуемо богат.

— Страхотно пророчество, Ерастас.

Ерастас мажеше парчетата плочи с кръв и тъпчеше разкъсания труп с тях.

— Природата се надсмива над всякаква сигурност, освен единствената, която приема.

— Можеш ли да продължиш да ни криеш, Ерастас?

— Съмнявам се. Наистина ще трябва да избягаме от земите на азатанаите и джагътите.

— Към джхеките ли тръгваме тогава? Към Бягащите псета? Със сигурност не и към Тел Акаи!