Ковачница на мрак

— Почитането на камъка е домогване към дълголетие — каза Ерастас. — Но това е тайна, която камъкът никога не издава.

Изпотен, Секул Лат продължаваше да вади камъни от отломките и пръстите му пареха, щом докоснеха някоя все още нажежена канара. Димящата пръст се изсипваше надолу и могилата продължаваше да хлътва. Във въздуха се носеше миризмата на нещо, което не можеше да определи, но му напомняше за оскърбление.

Ерастас наблизо се беше навел над купчина каменни плочи, ровеше из тях и заделяше някои настрани, като ги редеше на равни купове все едно, че броеше монети.

— Твърдят — продължи той, — че сградите просто израснали от земята. В началото не били нищо повече от каменни купчини, но продължавали да се издигат от пръстта и скоро започнали да се оформят като колиби. Тук-там стена или линия. Други очертавали кръгове. А после сякаш всички тези жалки усилия се слели и се намерили едни други и се родили къщи. Е, не точно къщи, както ние ги знаем, а кули, като на джагътите. И други, които наподобявали дърво, както би могъл да си представиш, че ще го направи тайст. Други пък се задържали в самата земя, като на Тел Акаи, или заприличали на заслони, като колибите на Бягащите псета.

Секул прихвана една особено голяма канара и я задърпа. Тя се изтръгна със стържене. Той я изтъркаля настрани и огледа дупката, оставена от камъка. А после се извърна и погледна приятеля си.

— Но това е борбата за ред — продължи Ерастас, докато оглеждаше намръщено една счупена плоча. — Повелята на организацията, която е и похвална, и жалка. Всички сме се съпротивлявали на разпада, всеки посвоему, и така сме превърнали живота си в дръзка претенция за цел и смисъл. — Захвърли плочата и вдигна друга. — Тази поза, за която настояваме, Сек, е материя, конструирана като аргумент. Нашата плът, кръв, кост, нашите същности. Аз поне не съм впечатлен.

Секул отново се зае с отломките. Изтръгна няколко камъка и изгреба няколко шепи пръст. Дупката стана по-голяма.

— Можеш да спориш с природата и, разбира се, ще загубиш. Можеш да спориш с някой друг и освен ако залогът не е живот или смърт, то упражнението е безсмислено. Природата ни очаква всички с категорична убедителност. Всичко, което е спечелено, е илюзия. Всичко, което е загубено, така или иначе си бил обречен да го загубиш рано или късно. Наричат къщите Азати и от това са ни нарекли тайстите, но не всички сме поклонници на камъка, нали, Сек?

Секул изправи гръб и изтупа пръстта от ожулените си длани.

— Точно този спор, изглежда, си го спечелил, Ерастас.

Ерастас се надигна с пъшкане и се измъкна горе.