Хиляда и една нощ. Том II

Кога ли времето жестоко ще ни срещне и след раздялата любими ще посрещна,    ще видя онова, което радост носи,    ще дойде щастие, ще свършат трудните въпроси? О, ако Нил течеше както мойте сълзи, да потопи той щеше света с водите бързи,    Хиджаз ще се удави, Египет ще изчезне,    Ирак и Сирия ще тънат в тъмни бездни! И всичко е за грешка една от теб, любима! Аз чакам среща! Образа ти жив у мен го има!

Хасан се хванал за полата на старицата, сложил я върху главата си и замолил защитата й. А когато тя видяла мъката му, свило се сърцето й, смилила се и рекла:

— Не се бой от нищо!

Той й разказал патилата си от начало до край. Зачудила се тя на историята му и рекла:

— Успокой сърцето си, утеши душата си! Ще намериш онова, което търсиш, ако е пожелал Аллах!

Старицата викнала военачалниците — а това било последният ден на месеца — и им наредила:

— Заповядайте на всички войници да се подготвят за път утре сутринта. Който закъснее — ще си загуби главата!

Разбрал Хасан, че старицата дава заповедите и е първа между всички. През целия следващ ден и той не снел оръжието си.

Тази старица се наричала Шауахи Такини би-Умм ад-Дауахи. Когато работата била свършена, на разсъмване всички напуснали това място. Старицата не тръгнала веднага с тях, а поизчакала и запитала Хасан:

— Каква причина те кара да се изложиш на смъртна опасност, като се промъкваш в тази страна? Как е възможно сам да избереш гибелта? Но от мене не се бой, ти си под закрилата ми! Дала съм ти убежище и ти съчувствам! Сподели с мене цялата истина! Няма да позволя никой от островите Вакалвак да ти стори зло! — Хасан пак й разказал историята си. Тя изслушала разказа му, поклатила глава и рекла: — Хвала на Аллаха, който те е запазил жив и ме е показал на тебе! Ако бе спрял при друга, досега душата ти да е отлетяла от тялото! Силната любов към жена и деца те е довела до краен предел. Ако ти не обичаше, нямаше да изложиш живота си на такива опасности! Сега трябва да постигнем онова, което си пожелал! Трябва да знаеш, синко, че жена ти е на седмия от островите Вакалвак, разстоянието дотам е седем месеца път. Щом тръгнем от тук, ще стигнем Земята на птиците — от силните крясъци и плясъка на крилете им никой не може да чуе думите на другия. Петнайсет дни ще пресичаме тази земя, за да стигнем до Земята на зверовете. И там нищо не се чува от шумния вой на пуми, хиени, вълци и лъвове. Двайсет дни ще вървим, докато стигнем до Земята на джиновете. Там джиновете крещят високо, изхвърлят огън, от устата им излизат искри и пушеци, ще запушват пътя ни, ще заглушават ушите ни, ще ни заслепяват! Никой не бива да се обръща назад, докато сме там, защото ще загине! На това място конникът крие глава в скута си и не я повдига три дни. После пред нас ще се издигне огромна планина и ще се плисне огромна река, които ще ни отведат до островите Вакалвак! Над нас царува жена, тя е на тези острови. За конник, който язди усърдно, пътят дотам е цяла година. Планината, наречена Вак, се издига на брега на тази река! Така се нарича едно дърво, чиито плодове приличат на човешки глави. Щом изгрее слънцето, тези глави крещят: „Вак-вак, хвала на Създателя пак и пак!“ Никой мъж не може да живее при нас, да стъпва на земята ни! От този бряг до града, откъдето управлява царицата ни, има още един месец път! Тя властва над цели племена от джинове, великани, дяволи и магьосници, само Онзи, който ги е създал, знае колко са на брой! Ако се боиш от всичко това, ще изпратя някой, който да те отведе до брега, откъдето си потеглил, да те качи на някой кораб и да те върне в родината ти! Ако пък сърцето ти твърдо настоява да тръгнеш с нас, няма да ти забраня! Докато достигнеш желаното, сърцето ми ще бъде с тебе!