Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Лорд Гокан от Кръвта - Огласи Селусия - ще бъде преместен на фронтовите линии. Забранено му е да се жени до края на този конфликт. Поличбите са казали, че ще живее достатъчно дълго, за да си намери съпруга, тъй че ще бъде защитен.
Мин направи гримаса и отвори уста, може би за да възрази, че поличбите не действат така. Мат улови погледа й, поклати глава и тя се отказа.
Тюон нареди да пуснат следващия - млада жена, не от Кръвта. Имаше светла кожа и нелошо лице: Мат не можеше да види нещо повече под бронята. Мъжката и женската броня всъщност не се различаваха много, което според него беше срамота. Беше попитал един сеанчански оръжейник дали определени участъци от женската гръдна броня не трябва малко да изпъкват, тъй да се каже, а оръжейникът го изгледа все едно е малоумен. Светлина, тези хора нямаха никакво чувство за морал. Човек трябва да знае дали се бие с жена на бойното поле. Това си е в реда на нещата.
Докато Мин даваше поличби, Мат се отпусна в стола си, вдигна ботушите си на масата с картите и бръкна в джоба си за лулата. _Доста_ добре изглеждаше войничката, въпреки че не можеше да види някои от важните части. Можеше да се окаже добра партия за Талманес. Горкият човек, много малко време отделяше за гледане на жени. Срамежлив беше някак с тях.
Мат не обърна внимание на хората наблизо, когато килна стола си назад на два крака, отпусна пети на масата и започна да тъпче лулата. Сеанчанците можеха да са доста докачливи понякога.
Не знаеше какво да мисли за това, че толкова много сеанчански жени бяха войници. Много от тях приличаха на Биргит, което не беше зле. Мат по-скоро бе готов да прекара вечер в кръчмата с нея, отколкото с половината мъже, които познаваше.
- Ти ще бъдеш екзекутирана - Огласи Тюон чрез Селусия.
Мат едва не падна от стола. Сграбчи масата пред себе си и предните крака на стола тупнаха на земята.
- Какво?! - попита рязко Мин. - Не!
- Ти видя знака на белия глиган - каза Тюон.
- Не знам значението!
- Глиганът е символът на Хандоин, един от съперниците ми в Сеанчан - обясни Тюон търпеливо. - Белият глиган е поличба за опасност, може би измяна. Тази жена работи за него или ще го направи в бъдеще.
- Не можеш просто да я _екзекутираш_!
Тюон мигна веднъж и впи очи в Мин. В стаята сякаш изведнъж помръкна и стана по-студено. Мат потрепери. Не му харесваше, когато Тюон станеше такава. Този неин поглед… като че ли беше поглед на друг човек. Човек без състрадание. Дори в една статуя имаше повече живот.
Селусия завъртя пръсти на Тюон и тя ги погледна и кимна.
- Ти си моята Истинореча - обърна се тя към Мин почти с неохота. - Можеш да ме поправяш публично. Виждаш ли грешка в решенията ми?
- Виждам, да - отвърна бързо Мин. - Не използваш уменията ми както трябва.
- А как трябва? - попита Тюон. Жената, която току-що бяха осъдили на смърт, продължаваше да лежи просната на земята. Не възрази - нямаше достатъчно висок ранг, за да може да се обърне към императрицата. Беше толкова низша, че дори ако заговореше на друг в присъствието на Тюон, щеше да е оскърбление на честта.
- Това, което някой _би могъл_ да направи не е основание да го убиваш - каза Мин. - При цялото ми уважение, ако ще убиваш хора заради това, което ти казвам, няма да говоря.
- Може да бъдеш накарана да говориш.
- Опитай - отсече Мин. Мат се стъписа. Кръв и пепел, изглеждаше студена колкото Тюон преди малко. - Да видим как Шарката ще се отнесе с теб, императрице, ако изтезаваш носителката на поличби.
Тюон обаче се усмихна.
- Справяш се добре. Обясни ми какво желаеш, носителко на поличби.
- Ще ти казвам виденията си - отвърна Мин. - Но отсега нататък тълкуванията им - било то мои или каквото ти разчиташ в образите - няма да се огласяват. Най-добре ще е между нас двете. Имаш право да наблюдаваш някого заради казаното от мен, но не и да наказваш. Не и преди да ги заловиш, че правят нещо. Освободи тази жена.
- Тъй да бъде - заяви Тюон. - Ти си свободна - Огласи тя чрез Селусия. - Върви във вярност към Кристалния трон. Ще бъдеш наблюдавана.
Жената се поклони ниско и напусна стаята с наведена глава. Мат забеляза вадичка пот, потекла по страната й. Значи не беше статуя.
Обърна се отново към Тюон и Мин. Продължаваха да се гледат втренчено. Нямаше ножове, но все едно някой беше намушкан. Само да можеше Мин да се научи на малко уважение. Някой ден щеше да му се наложи да я измъкне от сеанчанците за яката на стъпка пред палача - сигурен беше в това.
Изведнъж въздухът в стаята се разцепи от портал, там, където бе посочила Тюон, че трябва да се появи. Чак сега на Мат му хрумна защо беше преместила трона. Ако онази дамане беше пленена и принудена да каже къде седи Тюон, Айез Седай можеше да отворят портал там и да я разрежат на две. Беше толкова невероятно, че чак смешно - една Айез Седай по-скоро можеше да хвръкне, отколкото да убие някой, който не е Мраколюбец, - но Тюон не рискуваше.