Сияйни слова

— Няма смисъл — каза Шалан. — Шарка, тези карти са объркващи.

Духчето се носеше наблизо в триизмерния си вид, цял усукани черти и ъгли. Да го нарисуваш се оказа трудно — когато и да погледнеше отблизо на някоя негова част, откриваше толкова много подробности, че описването ставаше невъзможно.

— Ммм? — попита Шарка с бръмчащия си глас.

Шалан слезе от кревата и захвърли книгата на боядисаната в бяло писалищна маса. Коленичи до сандъка на Ясна и рови вътре, докато не извади карта на Рошар. Беше стара, при това не твърде точна; Алеткар бе изобразен прекалено обширен, а и светът като цяло бе погрешно очертан, с прокарани търговски пътища. Това явно бе отпреди днешните методи на проучване и картиране. И все пак картата беше важна, понеже показваше Сребърните кралства, както вероятно са съществували във времето на Сияйните рицари.

— Уритиру — произнесе Шалан и посочи бляскавия град, представен на картата, като средоточието на всичко. Не се намираше в Алеткар или Алетела, както е било името тогава. Картата го поставяше в средата на планините близо до това, което може би беше днешният Я Кевед. Според бележките на Ясна обаче други карти оттогава го помествали другаде.

— Как може да не са знаели къде е столицата им, средището на рицарските ордени? Защо всяка карта противоречи на останалите?

— Мммм… — замислено се обади Шарка. — Може би мнозина са чували за нея, но никога не са я посещавали.

— И картографите ли? — попита Шалан. — И кралете, които са поръчали тези карти? Определено някои от тях са били там. Защо, в името на Рошар, да е било толкова трудно да посочат точно?

— Може би са искали да запазят местоположението му в тайна.

Шалан залепи картата за стената с помощта на малко восък от хоботник от запасите на Ясна, отдръпна се и скръсти ръце. Още не се беше облякла за през деня и носеше халата; ръцете ѝ бяха открити.

— Ако е така — отбеляза Шалан — свършили са го прекалено добре.

Тя изрови още няколко карти от онова време, създадени в другите кралства. Отбеляза си, че във всяко от тях страната на съставянето е обрисувана много по-голяма от действителното. И тях залепи за стената.

— Всяка карта показва Уритиру на различно място — обобщи Шалан. — Забележително близо до собствените ѝ земи, но не върху тях.

— Различни езици върху всяка — допълни Шарка. — Ммм… тук има шарки.

Той почна опити да ги прочете.

Шалан се усмихна. Ясна ѝ бе казала, че някои от тях са написани с Нотното писмо на зората — мъртъв език. В продължение на години учените бяха опитвали…

— Бехардан, крал… нещо, което не разбирам… може би орден… — прочете Шарка. — Карта? Да, това вероятно е карта. Тъй че следващото е може би да чертаеш… чертаеш… нещо, което не разбирам…