Сияйни слова

— Всички искали да избият рогоядците — продължи той и тупна с юмрук по масата. — Страхували са се от нас. Според преданието, сме били твърде добри в битките. Тъй че нас ни преследвали и почти ни избили.

— Ако толкова ви е бивало в битките — обади се Моаш и посочи с пръст, — как тогава почти са ви избили?

— Малцина сме — изрече Скалата и гордо положи ръка на гърдите си. — А вие сте твърде много. Тук долу в ниското ви има навсякъде. Човек не може крачка да направи, без да усети пръстите на някой алет под ботуша си. И тъй, ние, ункалаките, сме били почти унищожени. Но нашият тана’каи — това е като крал, но повече — отишъл при боговете да моли за помощ.

— Богове — изрече Каладин. — Искаш да кажеш духове.

Той се огледа за Сил — тя си бе избрала някаква греда и наблюдаваше как две дребни насекоми се катерят по един от стълбовете.

— Те са богове — възрази Скалата и последва погледа на Каладин. — Да. Все пак някои богове са по-могъщи от останалите. Тана’каи потърсил най-силния сред тях. Най-напред отишъл при боговете на дърветата. „Можете ли да ни скриете?“, попитал той. Но боговете на дърветата не можели. „Хората ловят и нас“, рекли те. „Криете ли се тук, те ще ви намерят, и ще ви използват за дърво досущ като нас.“

— Да използваш рогоядците — любезно произнесе Сигзил — като дървен материал.

— Мълчи — отвърна му Скалата. — След това тана’каи отишъл при боговете на водата. „Можем ли да живеем във вашите дълбини?“, примолил се той. „Дайте ни умението да дишаме като риби, и ние ще ви служим в дълбините на океаните!“ Ала и водите не можели да помогнат. „Човеците дълбаят в сърцевината ни с куки и измъкват ония, що ние пазим. Живеете ли тук, ще станете храна за тях!“ Та и там не сме можели да живеем. Най-накрая, отчаян, тана’каи отишъл при най-могъщите богове — боговете на планините. „Моят народ измира“, рекъл той. „Моля ви. Позволете ни да живеем по вашите склонове и да ви почитаме, и нека снеговете и ледовете ви ни бранят.“ Боговете на планините размишлявали дълго. „Не можете да живеете по склоновете ни“, рекли те, „понеже тук няма живот. Това е място на духовете, а не на хората. Но ако намерите начин да го превърнете в място за духове и хора, ние ще ви защитим!“ И тъй, тана’каи се върнал при водните богове и рекъл „Дайте ни водата си, за да можем да я пием и да живеем в планините.“ И му я обещали. Тана’каи отишъл при боговете на дърветата и им казал „Дайте ни от своя плод в изобилие, та да можем да се храним и да живеем в планините.“ И му го обещали. После тана’каи се върнал при планините и заговорил — „Дайте ни топлината си, тази, която е в сърцето ви, та да можем да живеем на вашите върхове.“ И това нещо, то се понравило на боговете на планините, които видели, че ункалаките ще се трудят усърдно. Те нямало да бъдат в тежест на боговете, а самички щели да се оправят с трудностите. И тъй боговете на планините притеглили върховете навътре в себе си и отворили място за водите на живота. Боговете на водите създали океаните. Тревата и плодовете, да дават живот, били получени според обещанието на дървесните богове. А топлината от сърцето на планините дала място, за да можем да живеем.