Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Малко време? — изненада се Шарка. — Но ние най-напред…
Тя спря да го слуша, докато той не свърши.
— Наистина трябва да намеря друг препис на Сияйни слова — отбеляза тя, докато започваше следваща рисунка. — Може би в книгата се споменава как образите да бъдат отпращани.
Продължи да работи по следващата рисунка — изображение на Себариал. Беше си взела Спомен от него на предишната вечеря, веднага след завръщането от огледа в имението на Амарам. Искаше да хване добре подробностите за тази рисунка в сбирката си, тъй че ѝ отне известно време. За щастие, равният път означаваше липса на силно друсане. Не беше съвършено, но напоследък тя явно разполагаше с все по-малко време — заради проучванията си, заради работата за Себариал, проникването в Призрачната кръв и срещите с Адолин Колин. Разполагаше с толкова повече време по-рано. Не можеше да не си помисли, че е пропиляла много от него.
Тя се остави на работата да я погълне. Познатият звук на молива върху хартията, съсредоточеността на сътворяването. Красотата беше наоколо, навсякъде. Създаването на изкуство не значеше да я уловиш, а да ѝ бъдеш съпричастен.
Когато приключи, погледът през прозореца ѝ показа, че са достигнали Иглата. Тя вдигна рисунката, огледа я и кимна сама на себе си. Задоволително.
След това опита да създаде образ посредством Светлината на Бурята. Издиша много от нея, тя незабавно прие очертания и се изля в изображение на Себариал, седнал срещу нея в каретата. Седеше точно като в рисунката ѝ — протегнал ръце да разреже липсващото от нейното произведение ядене.
Шалан се усмихна. Подробностите бяха съвършени. Бръчките в кожата, кичурите коса. Тя не ги бе нарисувала — нито една рисунка не може да улови цялата коса на главата и всички отвори на кожата. Нейният образ ги съдържаше, тъй че не пресъздаваше точно творбата, но тя бе средоточието. Основа, върху която образът се градеше.
— Ммм — доволно произнесе Шарка. — Една от твоите най-правдоподобни лъжи. Чудесно.
— Той не се движи — възрази Шалан. — Никой няма да вземе това за нещо живо, като оставим настрана неестествената стойка. Очите са безжизнени; гърдите не се повдигат едновременно с диханието. Мускулите не се движат. Подробно е — но като статуя, която може да бъде вярна, но все пак е мъртва.
— Изваяние от светлина.
— Не съм казала, че не е впечатляващо — продължи Шалан. — Но образите ще бъдат много по-трудни за използване, освен ако не мога да им дам живот.
Колко необичайно — да усеща, че рисунките ѝ са живи, а това нещо — толкова по-правдоподобно — е мъртво.
Тя се протегна и прекара ръка през образа. Ако го докоснеше бавно, раздвижването бе нищожно. Помахването с ръка го разклащаше като дим. Тя забеляза още нещо. Докато ръката ѝ бе вътре в образа…
Да. Вдиша и изображението се разпадна до блестящ дим, който проникваше в кожата ѝ. Можеше да си връща Светлината на Бурята от изображението. На един въпрос е отговорено, рече си тя, облегна се и си записа случката на края на бележника.
Зае се да го прибира, когато каретата стигна Външния пазар — там щеше да я чака Адолин. Бяха излезли на уговорената разходка завчера — и тя усещаше как нещата потръгват. Но също тъй бе наясно, че трябваше да го впечатли. Досега усилията ѝ със Сиятелната господарка Навани не бяха плодотворни, а тя наистина се нуждаеше от съюза с дома Колин.
Това я накара да се замисли. Косата ѝ бе изсъхнала, но тя я държеше дълга и пусната по гърба, като само естествените къдрици ѝ придаваха обем. Жените на алетите предпочитаха сложните прически.
Кожата ѝ бе бледа и леко луничава, а тялото изобщо не бе тъй закръглено, та да предизвиква завист. Можеше да промени всичко това с една зрителна измама. С подсилване. Понеже Адолин я бе виждал на светло, не можеше да промени нищо изцяло — но можеше да се подобри. Щеше да прилича на слагането на грим.
Тя се спря. Ако Адолин се съгласеше на брак, щеше ли да бъде заради нея, или заради лъжите?
Глупаво момиче, рече си Шалан. Беше готова да промениш външността си, за да заставиш Вата да те следва и за да получиш място при Себариал, но не и сега?
Привличането на вниманието на Адолин със зрителни измами щеше да я поведе по мъчен път. Не можеше постоянно да носи лъжливия образ, нали така? И то като омъжена? По-добре да разбере какво може да върши без тях, рече си тя, докато слизаше от каретата. Вместо това трябваше да разчита на своите женски хитрости.
Щеше ѝ се да разполага с такива.