Сияйни слова

— Моля те, кажи ми, че не си го направил — прекъсна го Шалан и гребна някакъв белезникав сапун от делвата до желязната вана.

— Но… аз ти казах, че съм го сторил… Както и да е, не бях забелязан. Нямаше да е необходимо да го върша, ако бе по-сговорчива.

— Аз няма да рисувам голи хора заради теб.

Тя беше допуснала грешката да спомене, че много от най-големите художници са се обучавали така. У дома, след много увещания, бе накарала няколко от прислужниците да позират за нея — срещу обещанието да унищожи рисунките. Тя го и направи. Никога не бе рисувала мъже по този начин. В името на Бурите, това щеше да бъде неловко!

Тя не се остави да кисне в банята. Четвърт час по-късно — според часовника — стоеше облечена и решеше влажната си коса пред огледалото.

Как изобщо би се върнала в Я Кевед и спокойния селски живот? Отговорът беше прост. Вероятно нямаше да се върне никога. По-рано тази мисъл би я ужасила. Сега я изпълваше с въодушевление — при все че бе решена да доведе братята си в Пустите равнини. Тук щяха да са в много по-голяма безопасност в сравнение с имението на баща им, а и какво щяха да оставят? Всъщност нищо. Вече мислеше, че това решение е по-добро от всичко друго, а и позволяваше донякъде да се измъкнат от въпроса с липсващия Превръщател.

Бе отишла до една от свързаните с Ташикк съобщителни станции — такива имаше във всеки от лагерите — и плати за изпращане на писмо по далекосъобщител и по вестоносец до братята ѝ от Валат. За съжаление, пристигането щеше да отнеме седмици — ако въобще пристигнеше. Търговецът, с когото говори в съобщителната станция, я предупреди, че напоследък придвижването през Я Кевед е трудно заради войната за наследството. От предпазливост тя изпрати второ писмо от Северен провлак — мястото бе възможно най-далеч от бойните полета. Надяваше се поне едно от тях да пристигне.

Когато се свърза с тях, тя изтъкна на братята си само това — оставете имението Давар, вземете пратените от Ясна пари и бързо идвайте на Пустите равнини. Засега бе сторила всичко по силите си.

Втурна се през стаята, заподскача на един крак, след като нахлузи пантофка на него, и подмина картите. С вас ще се занимавам по-късно.

Беше време да отиде и да омае годеника си. Някак. В четените от нея романи изглеждаше лесно — потрепване с мигли, изчервяване в подходящия миг. От последното тя притежаваше достатъчно. Освен може би уместността. Закопча ръкава на скритата си ръка, спря на вратата и видя скицника и молива на масата.

Не искаше никога повече да излиза без тях. Пъхна ги в чантата и изхвърча. Докато вървеше през облицованата с бял мрамор постройка, мина покрай Палона и Себариал — в стая с грамадни стъклени прозорци, обърната откъм подветрената страна над градините. Палона лежеше по корем и я разтриваха — съвършено гола, а Себариал бе възлегнал и ядеше сладки. На катедра в ъгъла стоеше млада жена и им четеше поезия.