Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Имаш ли дори представа за това какво вършеше преди Далинар да го обуздае? — попита Данлан. — Прекарала съм последните три години в Колинар да помагам на чиновниците там да се оправят в бъркотията, която той сътвори в кралското законодателство. Имаше време, когато той правеше закон всичко, ако човек го е ухажвал по правилния начин.
— Той е неспособен — обади се тъмноокият наемник, чието име Каладин не знаеше. — Нарежда добри хора да бъдат убити. Оставя оня мръсник Садеас да се измъкне след извършването на държавна измяна.
— И вие опитвате да го убиете? — настоя Каладин.
Гробовния погледна Каладин в очите.
— Да.
— Ако един крал разрушава кралството си — продължи наемникът, — хората нямат ли право, даже задължение, да го отстранят?
— Ако бъде отстранен — продължи Моаш, — какво ще стане? Задай си този въпрос, Каладин.
— Вероятно Далинар ще заеме престола — отвърна Каладин.
Елокар имаше син в Колинар — дете само на няколко години. Дори и Далинар да се обявеше за наместник от името на законния престолонаследник, той щеше да царува.
— Кралството би било много по-добре с него начело — заяви Гробовния.
— Всъщност той управлява — отбеляза Каладин.
— Не — възрази Данлан. — Далинар се удържа. Знае, че трябва да заеме престола, но се колебае от обич към покойния си брат. Останалите Върховни принцове възприемат това като слабост.
— Трябва ни Тоягата — завърши Гробовния и тропна по масата. — Иначе кралството ще загине. Смъртта на Елокар ще накара Далинар да действа. Ще си върнем човека, който имахме преди двадесет години, човекът, който преди всичко обедини Върховните принцове.
— Дори и този човек да не се върне — продължи наемникът, — определено не бихме били по-зле от сега.
— Следователно, да — заяви Гробовния на Каладин. — Ние сме убийци. Или ще бъдем убийци. Не искаме преврат и не желаем да убиваме невинни хора от стражата. Просто искаме да отстраним краля. Тихо. За предпочитане при злополука.
Данлан изкриви лице, а после отпи вино.
— За съжаление, досега нямахме кой знае какъв успех.
— И затова исках да се срещна с теб — обясни Гробовния.
— Очаквате да ви помогна? — попита Каладин.
Гробовния вдигна ръце.
— Помисли си за думите ни. Моля те само за това. Помисли си за делата на краля. Наблюдавай го. Запитай се „колко още ще изтрае държавата с този човек начело“?
— Тоягата трябва да вземе трона — тихо произнесе Данлан. — Най-накрая то ще стане. Ние искаме да му помогнем за негово собствено добро. Да му спестим трудното решение.
— Бих могъл да ви издам — рече Каладин и погледна Гробовния в очите. Мъжът с наметалото, който стоеше и слушаше, се размърда и се постегна. — Това, че ме поканихте тук, е опасно.
— Моаш казва, че си учил за лекар — продължи Гробовния и въобще не изглеждаше загрижен.
— Да.
— И какво би сторил, ако ръката е възпалена и заплашва цялото тяло? Дали чакаш с надеждата да се поправи, или действаш?
Каладин не отвърна.
— Каладин, сега ти си начело на кралската гвардия — поде Гробовния. — Ще ни трябва удобно време, когато нито един гвардеец няма да бъде наранен, в което да ударим. Ние не желаехме кръвта на краля да изцапа ръцете ни, но аз осъзнах, че това е страхливо. Аз ще го извърша лично. Всичко, което искам, е удобно време и болките на Алеткар ще приключат.
— За краля ще бъде по-добре така — подзе Данлан. — Той бавно умира на престола, като човек, който се дави далеч от сушата. По-добре да се приключи бързо.
Каладин стана. Моаш се изправи неохотно.
Гробовния го изгледа.
— Ще размисля — рече Каладин.
— Добре — отвърна Гробовния. — Можеш да се свържеш с нас чрез Моаш. Стани лекарят, от който това кралство има нужда.
— Хайде — обърна се Каладин към Моаш. — Останалите ще се чудят къде се губим.
Той си излезе, а Моаш го последва и забързано се сбогува. Каладин наистина очакваше един от тях да опита да го спре. Не се ли притесняваха, че ще ги издаде, както заплаши?
Пуснаха го. Обратно в шумната, потънала в приказки зала.
В името на Бурите, каза си той. Ще ми се доводите им да не бяха толкова добри.
— Как се запозна с тях? — попита Каладин, докато Моаш бързаше да го настигне.
— Рил — човекът, който седи на масата, беше наемник в някои от керваните, където съм служил преди да свърша в мостовите отряди. Той дойде при мен веднага щом се освободихме от робство.
Моаш хвана Каладин за ръката и го спря преди да са се върнали на масата си.