Сияйни слова

— Повечето мъже биха сметнали това за съвършено призвание — тя се усмихна на Ен и се качи в каретата.

Вата затвори вратата след нея, а после надникна в прозорчето:

— Повечето мъже са малоумници.

— Глупости — усмихнато отвърна Шалан. — Приблизително половината от тях са такива.

Той проръмжа. Тя се учеше да си тълкува звуците — основно умение при говоренето по начина на Вата. Този звук горе-долу означаваше „Няма да припозная шегата ти, понеже това ще развали моята слава на пълен тъпанар.“

— Предполагам — продължи той, — че ще трябва да се возим отгоре.

— Благодаря за предложението — отвърна Шалан и спусна завесата. Навън Газ се засмя отново. Двамата се покачиха на местата за стражата отзад, а Ен седна до кочияша отпред. Каретата беше истинска, теглена от коне и с всичко останало. Отначало Шалан изпитваше неудобство да моли за нея, но Палона се разсмя:

— Вземай я, когато ти потрябва! Аз имам своя, а ако каретата на Тури я няма, той ще има извинение да не отива, когато го канят. Това му харесва.

Когато кочияшът подкара возилото, Шалан спусна другата завеса и извади скицника. Шарка я очакваше на първата бяла страница.

— Ще установим — прошепна Шалан — какво точно можем да направим.

— Вълнуващо! — отговори ѝ Шарка.

Тя извади кесията си със сфери и вдиша малко от Светлината на Бурята. После я издиша пред себе си и опита да я оформи и да я извае.

Нищо.

После опита да задържи в главата си много особен образ — самата тя, но с малка разлика; черна коса вместо червената. Издиша Светлината, и този път тя се завъртя около нея и се задържа за миг. После отново изчезна.

— Това е глупаво — тихо произнесе Шалан и от устните ѝ се отдели Светлина на Бурята. Тя бързо нахвърли рисунка на себе си с тъмна коса. — Какво значение има дали най-напред го рисувам или не? Моливите дори не показват цвета.

— Не би трябвало да има значение — додаде Шарка. — Но за теб има значение. Не знам защо.

Тя довърши рисунката. Беше много проста — не показваше чертите ѝ, а само косата в пълнота; останалото бе неясно. Този път обаче, при използването на Светлината, образът подейства и косата ѝ почерня.

Шалан въздъхна и от устните ѝ се отрони Светлина на Бурята.

— Е, как да накарам образа да изчезне?

— Спри да го храниш.

— Как?

— От мен ли се очаква да знам това? — попита Шарка. — Ти разбираш от хранене.

Шалан събра всичките си сфери — няколко вече бяха празни — и ги постави на отсрещната седалка, за да са недосегаеми за нея. Не бе достатъчно далеч, понеже при изчерпването на Светлината ѝ тя вдиша и използва неосъзнато умение, което не знаеше, че притежава. През каретата право към нея се понесе Светлина.

— Доста ме бива в това — кисело произнесе Шалан — като се има предвид колко малко време го върша.