Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Не вярвам да се сетя, мила — каза малката Дорит.
— Хайде, ще ти подскажа малко — каза Фани. — Мисис Дженеръл.
Тъй като целият ден бе преминал под знака на помади, прах и призми, защото всичко беше само повърхностност, лакировка и престореност без съдържание, малката Дорит погледна, като че ли се бе надявала мисис Дженеръл да е най-после благополучно в леглото си поне за няколко часа.
— Сега вече не можеш ли да отгатнеш, Еми? — запита Фани.
— Не, мила, освен ако съм направила пак нещо — каза малката Дорит доста разтревожено, защото имаше пред вид нещо, което да пропука лакировката и да наруши гладкия вид.
Нейният страх така развесели Фани, че тя взе любимото си ветрило (тя седеше пред тоалетката, обградена от цял арсенал жестоки инструменти, повечето от тях окървавени от сърцето на Спарклър) и като се заливаше от смях, почна да потупва с края на ветрилото носа на сестра си.
— О, тази наша Еми, тази Еми! — повтаряше Фани. — Какво плахо патенце е нашата Еми! Но работата не е за смях! Напротив, страшно съм ядосана, мила.
— Щом не съм аз причината, не ме е грижа — отвърна сестра й с усмивка.
— А, но мене ме е грижа — каза Фани — и ти ще се загрижиш също, мое дете, когато те посветя. Еми, не ти ли прави впечатление, че някой е особено учтив към мисис Дженеръл?
— Всички са учтиви към мисис Дженеръл — каза малката Дорит, — защото…
— Защото тя ги смразява, нали? — прекъсна я Фани. — Не, не искам да кажа това. Нещо съвсем друго, хайде! Не ти ли е направило никога впечатление, че папа е чудовищно учтив към мисис Дженеръл?
Еми се обърка съвсем и смънка:
— Не.
— Не, разбира се, не. Обаче това е така — каза Фани. — Така е, Еми. И помни ми думите. Мисис Дженеръл е хвърлила око на папа.
— Но, мила Фани, ти мислиш ли, че е възможно мисис Дженеръл да хвърли око на някого?
— Дали е възможно? — възрази Фани. — Мила моя, зная го положително. Казвам ти, хвърлила е око на папа. И още нещо, казвам ти, че папа я има за такова чудо, такъв образец на съвършенство и такава придобивка за семейството ни, че е готов всеки миг да попадне под пълното й обаяние. Блестяща перспектива, нали? Представи си само: мисис Дженеръл моя мама!
Малката Дорит не отговори: „Представи си мисис Дженеръл и за моя мама!“, но се замисли угрижено и запита сериозно Фани какво я е довело до това заключение.
— Господи, миличка — каза кисело Фани. — Все едно да ме питаш как разбирам, че някой ме харесва! Та това се усеща! То се случва твърде често, но аз винаги го разбирам. Сигурно и това разбрах по същия начин. Така или иначе, зная го с положителност.
— Чула ли си папа да каже нещо?
— Да каже нещо ли? — повтори Фани. — Мое мило дете, каква нужда е имал, поне засега, да казва нещо?
— И мисис Дженеръл ли не си чувала да каже нещо?
— Боже мой, Еми — отвърна Фани. — Та тя от тези жени ли е, дето ще кажат нещо? Не е ли съвсем просто и ясно, че засега не й остава нищо, освен да се държи изправена, да не си сваля отегчителните ръкавици и да ходи важно като паун. Да каже нещо? И коз да държеше в ръка при игра на вист, пак нямаше да каже нищо. Щеше да го покаже, като го изиграе.
— Няма ли поне вероятност да грешиш, Фани? Кажи, няма ли?
— О, да, има — каза Фани. — Но аз не греша. Радвам се обаче, че ти можеш да видиш такова спасение, мила, радвам се, че засега можеш да гледаш на това така хладнокръвно, че можеш да мислиш за такава възможност. Това ме кара да се надявам, че ще можеш да понесеш тази връзка. Аз не бих могла и не бих се и старала. По-скоро бих се оженила за младия Спарклър.
— О, Фани, ти не можеш да се съгласиш на такъв брак при никакви обстоятелства!
— Честна дума, мила, не мога да ти дам положителен отговор дори за това — отвърна младото момиче с най-голямо безразличие, — никой не знае какво може да се случи. Особено тъй като тогава бих имала много добри случаи да се отнасям към майка му в нейния стил, който, уверена съм, няма да се забавя да усвоя, Еми.
Този път двете сестри не си казаха нищо повече, но онова, което си казаха за мисис Дженеръл и мистър Спарклър, зае главно място в ума на малката Дорит и тя мисли твърде много и за двамата.
Мисис Дженеръл така дълго бе шлифовала външността си, че скриваше всичко, което имаше под нея (ако изобщо имаше нещо), и затова у нея не можеше да се направят никакви наблюдения. Не можеше да се отрече, че мистър Дорит беше много учтив към нея и я ценеше високо, и все пак Фани, безпогрешна повечето пъти, този път можеше да греши. Въпросът с мистър Спарклър обаче беше на съвсем друга основа, та всеки можеше да види какво става там, и малката Дорит го виждаше и размишляваше върху него и се губеше в догадки и съмнения.