Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Тя беше точно навреме на мястото и оттогава ние не сме се разделяли. Щом седна до мен в колата, тя ми даде да разбера, че желае да се храни с мен. Можете да си представите колко мъчно се разбирахме, но отгатвахме взаимно мислите си с помощта на жестовете, аз приех предложението й с удоволствие.
Ние се хранихме много весело, при което си говорехме понякога, без да се разбираме; но след десерта се разбрахме отлично. Мислех, че с това работата е свършена, но представете си изненадата ми, когато поисках да й дам десетте цехини и тя ги отблъсна решително, като ми даде ясно да разбера, че по би желала да отиде с мен в Парма, където имала да урежда нещо.
Понеже приключението не ми беше неприятно аз се съгласих; съжалявах само, задето не можех да й обясня, че не съм в състояние да я закрилям против насилие, в случай че я преследват, за да я върна в Рим. Съжалявах също задето вследствие на взаимното неразбиране на езиците ни не можех да се надявам на забавен разговор; би ми доставило също голямо удоволствие да ми разкаже своите преживелици, които предполагах, че са интересни. Както можете да си помислите, аз нямам никакво понятие коя е тя. Зная само, че се нарича Анриета, че е французойка, че е кротка като агне, че по всички изгледи е получила добро възпитание и че е напълно здрава. Че притежава ум и смелост, можехме да забележим и двамата — аз в Рим, а вие в Чезена на масата на генерала. Ако желае да ви разкаже своята история и ви позволи да ми я преведете на латински, то кажете й, че би ми направила с това голямо удоволствие, защото съм й искрен приятел и мога да ви уверя, че ще се наскърбя много, ако трябва да се разделим в Парма. Кажете й също, че бих й дал тридесетте цехини, които получих от епископа на Чезена и че ако бях богат, доказателствата за моята нежност и вътрешно влечение не биха се ограничили само с това. А сега, господине, моля ви да й обясните всичко това на френски език.
Аз я попитах да не би съвършената точност на превода да й бъде неприятна и след като получих уверението, че напротив, тя желае такава точност, възпроизведох й дума по дума всичко, което капитанът ми беше разказал. Анриета ми потвърди истинността на разказа на своя приятел с най-благородна откровеност, но ме помоли да му преведа, че не може да удовлетвори любопитството му да узнае преживелиците й.
— Кажете му, моля, че същият принц, който не ми позволява да лъжа, ми забранява да кажа истината. Уверете го още, че не ще приема нито една от тридесетте цехини, които той възнамерява да ми даде и че би ме наскърбил, ако настоява на предложението си. Аз желая да ме остави след пристигането ни в Парма да живея, където си избера, да не се интересува какво е станало с мене, а ако случайно ме срещне, да докаже добротата си като се престори, че не ме познава.
Накрая на тази къса реч, която тя изказа с голяма сериозност и един скромен и твърд, решителен тон, тя прегърна своя стар приятел по начин, който говореше повече за чувство, отколкото за нежност. Офицерът, който не знаеше по какъв повод тя го целуна внезапно, беше силно трогнат, когато му предадох съдържанието на Анриетината реч. Той ме помоли да й кажа, че би й се подчинил, без да се замисля само ако знае, че след пристигането си в Парма тя ще може да разполага с всичко необходимо за нуждите й.
— Вие можете да го уверите — каза ми тя, — че няма никакво основание да се безпокои относно съдбата ми.
Този разговор натъжи и трима ни; дълго време седяхме с наведени глави, без да кажем нито дума; когато най-сетне, уморен от неприятната ситуация, аз станах и им пожелах лека нощ, видях, че лицето на Анриета беше силно зачервено.
Щом се озовах в стаята си, вълнуван от най-силното чувство на любов, изненада и безпокойство, аз започнах да говоря високо на себе си, както правя винаги, когато съм завладян изцяло от някаква мисъл. Аз държа тези монолози с голямо оживление и най-сетне съвсем забравям, че съм сам. Относно Анриета не можех да продължавам повече лъжите си.
Та кое е това момиче, извиках аз, което съчетава най-възвишените чувства с всички признаци на цинична безнравственост? В Парма, каза тя, желае да остане незабелязана, да бъде господарка на себе си и аз нямам правото да се лаская, че няма да наложи и на мен същата заповед, която наложи на офицера. И тъй прощавайте мои надежди, мои пари и мои блянове за бъдещето! Но коя може да бъде тя? Тя или има в Парма някой любовник, или съпруг, или принадлежи на някое почтено семейство, или доверявайки се безгранично на своите прелести, иска да предизвика съдбата да я тласне в най-дълбоката пропаст на порочността, или да намери някой знатен господин, когото да впрегне пред своята триумфална колесница. Такъв план би могла да има само една луда или една отчаяна, а не ми изглежда да е такъв случаят с Анриета. От друга страна, тя не притежава нищо; но като че ли има всичко в изобилие, тя не иска да приеме нищо от един почтен човек, който има правото да й предложи помощ. Или може би вярва, че е по-малко срамно да се отдаде на желанията на един мъж, когото не познава и който може да вдъхне някакво нежно чувство, отколкото ако приеме подарък от един приятел, комуто сама отдава високо уважение й особено в един момент, когато се намира без никакви средства и при това насред един чужд град, чийто език даже не познава?