Златната клонка

Смятало се, че също като други богове на растителността Дионис е загинал от насилствена смърт и отново е оживял и в посветените на него ритуали се разигравали неговите страдания, смърт и възкресение. Поетът Нон описва трагичната му съдба по следния начин: „Под формата на змия Зевс посетил Персефона и тя му родила Загрея, т.е. Дионис, бебе с рога. Родено-неродено, бебето се покачило на трона на баща си и подражавало на великия бог, като размахвало светкавицата в мъничката си ръчичка. Но това не продължило дълго, защото коварните Титани, с белосани с тебешир лица го, нападнали с ножове, докато се гледал в огледалото. Известно време той отблъсквал техните атаки, като приемал образа последователно на Зевс и Кронос, на млад мъж, на лъв, на кон и на змия. Най-сетне в образа на бик бил насечен на парчета от кръвожадните си врагове.“

Митът за Дионис на о. Крит, предаден от Фирмик Матерн, е следният: За него се казвало, че е незаконен син на Юпитер, цар на о. Крит. Заминавайки на път, Юпитер предал трона и скиптъра на младия Дионис, но като знаел, че жена му Юнона храни ревнива омраза към детето, доверил Дионис на пазачи, на чиято вярност можел да разчита. Но Юнона подкупила пазачите и като залъгвала детето с кречетала и изкусно направени огледала, го подмамила в засада, където нейните спътници Титаните го нападнали, насекли го на парчета, сварили тялото му с различни треви и го изяли. Но сестра му Минерва, която участвувала в пъкленото дело, запазила сърцето му и го дала на Юпитер при връщането му, като му разказала всичко за престъплението. В яростта си Юпитер предал Титаните на мъчителна смърт и за да се утеши от загубата на сина си, направил статуя, в която вложил сърцето на детето, а после построил храм в негова чест. На мита тук е придадена евхемеристична58 окраска, като Юпитер и Юнона (Зевс и Хера) са представени като цар и царица на Крит. Споменатите пазители са митичните курети, които играли боен танц около новородения Дионис, тъй както, според легендата, са играли и около новородения Зевс. Заслужава голямо внимание преданието, отбелязано както от Нон, така и от Фирмик, че невръстен, Дионис е заемал за кратко време трона на баща си Зевс. Така Прокл съобщава, че „Дионис бил последният назначен от Зевс цар на боговете. Затова баща му го сложил да седи на царския трон, дал му скиптъра в ръката и го направил цар на всички богове на света.“ Тези предания сочат към обичай да обличат царските синове временно с царско достойнство, като подготовка за принасянето им в жертва вместо бащите им. Предполагали, че от кръвта на Дионис са израснали нарове, тъй както от кръвта на Адонис поникнали анемони, а от кръвта на Атис — виолетки и затова на празника на Тесмофория жените не ядели семето на нара. Според някои по заповед на Зевс Аполон събрал парчетата на Дионис и ги погребал в планината Парнас. В Делфийския храм показвали гроба на Дионис до позлатена статуя на Аполон. Но според друга версия гробът на Дионис бил в Тива, където в същност са го разкъсали на парчета.