Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Милорд Дракон — измърмори той и се поклони. — Милейди Тавирен.
— Шега — промълви Мин, след като Ранд я изгледа с вдигната вежда.
— Може би — каза Добрайн и сви леко рамене, — но половината благороднички в града вече носят ярки цветове в подражание на лейди Мин. Панталони, под които краката им изпъкват, и много от тях обличат сетрета, които не покриват дори… — Окашля се дискретно, забелязал, че сетрето на Мин не покрива напълно нейните бедра.
Хрумна й да му каже, че и той има много хубави крака, въпреки че бяха доста чворести, но после набързо премисли. Ревността на Ранд палеше великолепна жар, когато бяха сами, но тя не искаше сега да се нахвърли върху Добрайн. Боеше се, че е способен на това. А и реши, че това ще е груба грешка — лорд Добрайн Таборвин не беше от хората, с които можеш да си правиш груби шеги.
— Значи и ти променяш околния свят, Мин. — Ухилен, Ранд потупа с пръст връхчето на носа й. Носа й потупа! Като на някое дете, което го е развеселило! По-лошо — тя се усети, че му се хили в отговор като последната глупачка. — И то, изглежда, по-добре от мен — продължи той и мигновената му момчешка усмивка се стопи като мъгла.
— Наред ли е всичко в Тийр и Иллиан, милорд Дракон? — запита Добрайн.
— В Тийр и Иллиан всичко е наред — мрачно отвърна Ранд. — Кажи какво имаш за мен, Добрайн? Седни, човече. Седни. — Махна с ръка към редиците столове и сам седна на един от тях.
— Действах така, както ми указахте във всичките си писма — каза Добрайн, след като се разположи срещу Ранд. — Но се боя, че малко са добрите неща, за които мога да ви докладвам.
— Ще донеса нещо за пиене — каза Мин със свита душа. Писма? Не беше лесно да се крачи в ботушките с високи токове — колкото и да беше свикнала с тях, бедрата й се полюшваха — никак не беше лесно, но когато си достатъчно ядосана, всичко става възможно. Тя закрачи наперено до позлатената масичка под едно от огромните огледала, на която бяха оставени бокали и сребърна кана. Хвана се да налива подправеното с билки вино и в яда си разля от него по масата. Слугите винаги носеха повече бокали в случай, че й дойдат гости, въпреки че тя рядко очакваше такива, освен Сорилея или някоя пасмина тъпи благороднички. Виното беше почти хладко, но достатъчно топло за тия двамата. Тя самата беше получила само две писма, но беше готова да се хване на бас, че Добрайн е получил поне десет. Двадесет! Мин се раздрънча с каната и бокалите и се вслуша внимателно. Какво ли крояха тия двамата зад гърба й с техните дузини писма?
— Торам Риатин, изглежда, е изчезнал — каза Добрайн, — въпреки че, поне според мълвата, все още е жив и здрав. Пак според мълвата Давед Ханлон и Джераал Мордет — Падан Фейн, както го наричате вие — са го изоставили. Между другото, настаних сестрата на Торам лейди Айлил в разкошни покои, със слуги, които са… благонадеждни, — Ако можеше да се съди по тона му, под „благонадеждни“ той явно разбираше благонадеждни за самия него. Горката жена нямаше да може и роклята да си смени, без той да разбере. — Мога да разбера защо сте довели нея, както и лорд Бертом и останалите, но защо и върховния лорд Вейрамон, или върховната лейди Анайела? Дума да няма, естествено, че и техните слуги са благонадеждни.
— Как разбираш кога една жена иска да те убие? — промълви умислено Ранд.
— Когато ти узнае името. — Думите на Добрайн съвсем не прозвучаха като шега. Ранд килна глава замислено и после кимна. Кимна! Мин се надяваше, че е престанал да чува онези гласове.
Ранд махна с ръка, сякаш да отпъди от очите си всички жени, които искат да го убият. Опасен жест, след като и тя беше тук. Определено не искаше да го убива, но нямаше да има нищо против да види как Сорилея го пердаши с онази суровица! Панталоните не предпазваха много.
— Вейрамон е глупак, който прави много грешки — обърна се Ранд към Добрайн, който кимна в съгласие. — Моя е грешката, дето си помислих, че мога да го използвам. Във всеки случай, той, изглежда, е предовояен, че се навърта около Преродения Дракон. Друго има ли? — Мин му подаде бокал и той й се усмихна въпреки плисналото се върху китката му вино. Сигурно си помисли, че е неволно.
— Твърде малко и твърде много — почна Добрайн и се дръпна рязко в стола си да избегне плисналото се вино, когато Мин тикна в ръката му втория бокал. Не й харесваше това ограничаване до положението на слугинче в някоя кръчма. — Много благодаря, милейди Мин — промърмори той учтиво, но я изгледа накриво, докато поемаше бокала. Тя се върна кротко да налее и на себе си. Кротко.