Корона от мечове

— Какво беше това усукване насам-натам, докато очите му шареха по тебе? — измърмори той, докато пресичаха Мол Хара. И затегна по-здраво ластика, придържащ орловата маска на лицето му.

— Не съм се усуквала, а се поразкърших. — Превзетостта й беше толкова досадно фалшива, че друг път щеше да го разсмее. — Лекичко. — Изведнъж широката усмивка се върна на лицето й и тя се наведе и прошепна в ухото му. — Нали ти казах, че понякога е забавно да те гледат. Само защото са прекалено хубави още не означава, че и аз не мога да се позабавлявам да ги погледам. О, я виж ей тая — добави тя и посочи една стройна жена, която притича край тях в синя маска на бухал и с далеч по-малко пера от тези по роклята на Ризел.

Това беше една от особеностите на Биргит — можеше да го ръчка в ребрата и да му сочи хубави момичета също като всеки мъж, когото познаваше, и да очаква на свой ред той да й сочи това, което тя би искала да види и което общо взето се оказваше най-противният мъж наоколо. Въпреки че беше решила да тръгне днес полугола — е, четвърт, да речем — тя си беше… ами, беше си просто приятел. Светът наистина се оказваше много странен. За една жена беше започнал да мисли като за другар по чашка, а друга беше започнала да го задиря толкова настойчиво, колкото той самият беше задирял някоя хубава жена в онези свои древни спомени. Дори още по-настойчиво — той никога не беше задирял жена, която сама да не му е дала знак, че иска да я задиря. Много странен свят.

Слънцето едва се беше изкачило на половината път до зенита, а празнуващите вече бяха изпълнили улиците, площадите и мостовете. Акробати, жонгльори и музиканти, с пришити по дрехите им пера, играеха и свиреха на всяка пресечка, и музиката се заглушаваше от смеха и виковете. На бедния народец му стигаха по няколко пера, закичени в косите, гълъбова перушина, събрана по паважа за уличните деца, тичащи сред навалицата, и за просяците, но колкото по-тежки бяха кесиите, толкова по-пищни ставаха маските и костюмите. По-пищни и често — по-скандални. Мъже и жени се бяха покрили с пера, често показващи отдолу повече кожа от Ризел и жената на Мол Хара. Днес по улиците и каналите никой не въртеше търговия, въпреки че много дюкяни, изглежда, бяха отворени — както и всяка кръчма и хан, разбира се — но тук-там по някой фургон си пробиваше път през множеството или баржа минаваше по канала, возейки платформа, върху която млади мъже и жени позираха в пъстроцветни птичи маски, покриващи целите им глави, с пищни гребени, издигащи се понякога на цял разкрач, и размахваха пъстри криле по такъв начин, че костюмите им сякаш изчезваха. И толкова по-добре, като си помисли човек.