Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Джинго Грегор се върна обратно при топлия лагерен огън, Джуравиел също се приближи, за да държи малкия отряд под око, макар хората да не усетиха нищо, толкова безшумни бяха движенията му между клоните на дърветата.
Огънят вече догаряше. Бездруго не особено висок (Джуравиел бе наредил така, макар да бе почти сигурен, че наоколо не се навъртат врагове, или поне не организирани отряди), сега от него бяха останали само шепа тлеещи въглени, чийто оранжев светлик хвърляше меки отблясъци върху заспалите хора и се смесваше със спокойното им дишане.
Джуравиел също се бе унесъл, удобно облегнат в сгъвката на един висок клон. Знаеше, че би трябвало да гледа към лагера, ала нощното небе, загадъчно и обсипано със звезди, неизбежно притегляше погледа му.
Внезапно вниманието му бе привлечено от нещо черно и зловещо, което се носеше право към него! Елфът почувства присъствието на демона-дактил така осезаемо, както и звярът долавяше неговото, усети ужаса, въплътеното зло, което изпълни въздуха и спусна пелена от смразяващ студ над земята.
С огромно усилие на волята откъсна поглед от небето и връхлитащата гибел и скочи от дървото, после се втурна между заспалите хора, подритваше краката им, шептеше настойчиво, докато най-сетне ги събуди до един.
— Бягайте! — нареди той. — Разделете се на групички от четирима-петима и се разпръснете в гората!
Засипа го порой от въпроси, той обаче нямаше време за губене:
— Не се бавете! — повтаряше. — Не се бавете, защото смъртта вече лети към нас. Бягайте!
Демонът беше близо, толкова близо! Ужасените хора се защураха насам-натам, мъчейки се да съберат вещите си или поне да нахлузят ботуши на босите си крака. Най-сетне успяха да овладеят обзелата ги паника и потънаха в мрака на гората.
Край догарящия огън остана само Джуравиел, с очи вперени в нощното небе, в очакване на най-скверното създание, бродило някога из Корона.
Усети, не, със собствените си очи видя как демонът се спуска към земята, завивайки в последния момент така, че да кацне точно срещу него.
Елфът извади тънкия си меч, макар да се питаше какво би могъл да стори срещу подобен противник. За миг му се прииска хората, които бе отпратил, да му се притекат на помощ. Бързо прогони тази мисъл, тъй като добре разбираше, че върнат ли се, всички са обречени.
— Туел’алфар — проговори Бестесбулзибар и могъщият му глас отекна надалеч. — Малцина останаха от твоята раса, а и силата ви не е каквато беше преди.
— Махай се оттук, демоне! — отвърна Джуравиел, събирайки цялата си решителност. — Нямаш власт над мен — нито над сърцето, нито над душата ми, а лъжите ти не могат да заслепят очите ми!
Звярът се изсмя, ехиден, зловещ смях, от който елфът внезапно се почувства малък и нищожен.
— И защо смяташ, че бих поискал да покоря нещо толкова незначително като сърцето и душата ти, елфе? — изръмжа Бестесбулзибар. — Всъщност — добави той миг по-късно, за да подразни противника си, — май няма да откажа сърцето ти, та отново да вкуся сладката кръв на расата ти.
Докато говореше, демонът бавно обикаляше около огъня, а Джуравиел несъзнателно следваше движенията му, като гледаше да държи тлеещата жарава между себе си и звяра, макар и сам да разбираше, че и най-високите пламъци не биха спрели тази рожба на огнения пъкъл.
— Защо си тук, елфе? Какво търсиш толкова далеч от родната си долина? О, да, аз знам за нея. Доста неща видях, откакто се пробудих и знам, че времето ви отминава, че сте малочислени и потайни, скрити в малкото си царство, насред големия, изпълнен с хора свят. Е, защо си тук, елфе? Какво те води толкова далеч от дома?
— Мракът на демона-дактил — твърдо заяви Джуравиел. — Сянката, която хвърли над света, не остана скрита за нас, защото и преди сме се срещали, изчадие на най-черно зло!
— И какво ще направите срещу Бестесбулзибар? — ревна демонът изведнъж и се хвърли напред, разпръсквайки въглените във всички посоки.
Джуравиел реагира светкавично, ала точният му удар не можа да забави страховития звяр — дори елфическият меч беше безсилен срещу дебелата му кожа. Един мощен замах и тънкият меч политна далеч встрани, докато с другата си ръка демонът сграбчи противника си за гърлото и го вдигна във въздуха.
— О! — възторжено се провикна Бестесбулзибар и прокара хищни нокти по гърдите на своята жертва. — Бих могъл да го изтръгна, елфе, и да го изям пред очите ти, докато с ужас гледаш как то отмерва последния си удар.