Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
В този миг, дори повече отвсякога, шестимата бяха едно цяло, неразривно свързани от една мисия и една хармония.
Нямаше покой за Тунтун и Симфония обаче. Елфическата девойка следеше вярното животно, готова да спре и при най-малкия признак за умора, ала то продължаваше да се носи в нощта, прекосявайки нощните сенки като да бе самата Шийла, поела пътя си на запад.
Онова, което ги тласкаше напред, бе не по-малко важно от мисията на Елбраян и останалите, запътили се към земите на демона. Тунтун все още беше ядосана, задето не й бяха позволили да се присъедини към отряда и никакви доводи не можеха да разсеят недоволството й. Тя искаше смъртта на демона не по-малко, отколкото Джуравиел или всеки друг. Ала имаше и нещо друго, което я бе накарало да полети на запад. Не разумът, а сърцето я бе тласнало да потърси Симфония и да се втурне след малкия отряд — донякъде, защото Бели’мар Джуравиел (най-близкият й другар, независимо от вечните им препирни) беше част от него, ала също така понеже Нощната птица бе начело. Да, Тунтун повече не можеше да отрича чувствата си към младия пазител. Изиграла бе важна роля в събитията, довели го до тук, и точно както майката се вкопчва в поотрасналата си рожба, така и тя не искаше да го пусне сам на толкова опасен път.
Да, именно заради Нощната птица се носеше Тунтун през нощната гора, заради него, мъжа, когото бе обучила и когото бе започнала да обича. Не че нямаше доверие в него (а и иначе, когато никога досега не го бе виждала толкова силен и уверен!) и все пак смяташе да застане рамо до рамо с него в най-мрачния, ала може би и най-славния миг в живота му.
Елфическата девойка се наведе над шията на великолепния жребец и го помоли да препусне още по-бързо. Симфония, който обичаше пазителя не по-малко от нея, не чака втора подкана.
Глава 48
Древни врагове
— Ти и твоите приятели ни спасихте, не го оспорвам — рече Джинго Грегор, а гласът му потреперваше от преживяното през последните няколко седмици напрежение, от страховитите изненади и ужаса. — И все пак, нима трябва доброволно да отидем там, където властва магията?
И той умолително вдигна очи към създанието, което, макар да се показваше рядко пред очите им, бе водило него и останалите хора из тези непознати земи, все на юг, докато в далечината не зърнаха високи планини.
— По-добре това, отколкото да се изправите срещу гоблиновите пълчища — отвърна Джуравиел. — Предлагам ви подслон, убежище по-сигурно и от най-тайното скривалище на света. И не току-така ви каним в нашето царство, Джинго Грегор — за Туел’алфарите вие сте също така непознати, както сме ние за вас, а и границите ни обикновено са затворени за твоята раса. И все пак, ето че ви водя в долината на своя народ, защото ако не го сторя, ви обричам на сигурна смърт.
— Не съм неблагодарен, добри ми елфе — рече Джинго.
— Просто предпазлив — довърши Джуравиел вместо него и се спусна надолу, така че мъжът да го вижда, нещо, което рядко се бе случвало през тези няколко седмици. — Така и трябва да бъде, след всичко, което ви сполетя напоследък. Ала аз не съм ви враг.
— В това отдавна се убедихме — увери го Джинго.
— Тогава забравете тревогите, които ви измъчват, защото Андур’Блау Иннинес е съвсем близо. И знайте, че сте благословени, едни от малцината люде, допуснати до прекрасната долина на моя народ.
Последните думи на Джуравиел прозвучаха някак рязко, като отражение на съмненията, които го измъчваха — наистина, Елбраян, макар и човек, бе живял в царството на Туел’алфарите; наистина, малкият им отряд, начело с него и Тунтун, се бе притекъл на помощ на селяните с благословията на лейди Даселронд, ала дали не беше прекалено да доведе хора в Андур’Блау Иннинес без изричното позволение на своята повелителка? И сега Джуравиел се питаше дали хората няма да бъдат отпратени от свещените земи на елфите. Кой знае, може би щеше да открие, че пътеките, водещи в Долината на мъглите, са вече променени, скрити и от него самия. Лейди Даселронд беше милостива, ала освен това бе прагматична и твърдо решена да брани царството и поданиците си. Добруването на Туел’алфарите тя поставяше над всичко, може би дори над живота на неколцина човешки бежанци.
Въпреки едва доловимото съмнение в гласа на елфа, Джинго Грегор изглежда се успокои от думите му, които бе чувал вече няколко пъти през последните дни. Джуравиел изпитваше единствено състрадание към тези злощастни люде, изтощени от дългия път, понесли навярно тежки загуби при гоблиновите нападения, а и те самите — бити и измъчвани от скверните създания. Да, той бе готов да ги утешава, да им вдъхва кураж, колкото често се налага, та дори сам да не бе сигурен в изхода от начинанието си.