Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Младата жена меко стъпи на земята, без да го пуска и когато очите им отново се срещнаха, цялата игривост си беше отишла, отстъпвайки място на внезапна страст, разпалена още повече от мисълта, че времето им заедно може би наближава своя жесток край. Пони го целуна, този път настойчиво, почти грубо, придърпвайки главата му към себе си, въпреки че между тях вече не бе останало никакво разстояние.
Елбраян я притисна още по-плътно до тялото си и спусна едната си ръка по голия й крак, после я плъзна под тънкия плат, нагоре по гърба й, докато с другата бавно я полагаше на земята.
— Отвара — упорито твърдеше Авелин.
— Отвара за шемет, тогаз’ — изсумтя Брадуордън. — Кой глупак би приготвил такваз’ отрова? Напитка, дето ще накара краката ти да омекнат, когато един по-силничък удар със сопа може да стори същото, че и по-лошо!
— Отвара за кураж! — възпротиви се монахът и като отпи голяма глътка, обърса лицето с опакото на ръката си.
— Отвара за страхливци — вече сериозно рече кентавърът и Авелин го изгледа изненадано. — О, да, аз също обичам хубавото питие. Какво не бих дал за една чашка богъл, а в цяла Корона няма отвара, дето би те тръшнала по-лесно от елфическото вино. Ала аз пия само когато имам повод да празнувам, приятелю, само в дните на слънцестоенето или пък равноденствието, а не за да избягам от нещо.
— А може би просто нямаш от какво толкова да бягаш — промълви Авелин и отново надигна плоската манерка.
Не отпи обаче, спрян против волята си от неумолимия поглед на кентавъра.
— Колкото повече се криеш, толкоз по-голяма власт даваш на онуй, от което бягаш — заяви Брадуордън. — Погледни ме, братко Авелин, погледни ме в очите и знай, че никога не лъжа.
Монахът свали бутилката и вдигна очи към него.
— Постъпил си правилно, като си взел камъните.
— Каква глупост е пък това? — възкликна Авелин.
— Недей да отричаш — махна с ръка Брадуордън, без да обръща внимание на протестите му. — Мен не можеш излъга. Не се страхуваш от твоите събратя, туй ми е повече от ясно. Не се боиш, че монасите от твоя орден могат да изпратят нов брат Правда по дирите ти. Не, приятелю, ти се боиш от Авелин Десбрис, страхуваш се онуй, дето си сторил, страхуваш се за безсмъртната си душа. Е, наистина ли смяташ, че си я омърсил?
— Нищо не разбираш!
— Ам’че да! — провикна се Брадуордън, имитирайки го доста правдоподобно. — Прекрасно разбирам хората, приятелю, прекрасно разбирам и теб. И знам, че тези „отвари за кураж“ не са нищо повече от опит да избягаш от миналото си, да забравиш за решенията, които си бил принуден да вземеш… решения достойни и благородни. Добре ме чуй, защото не те лъжа — нямам причина да го правя! — постъпил си правилно — и бягството, и кражбата на камъните, дори убийството на онзи, който се е канел да те погуби. Направил си каквото е трябвало, приятелю, тъй че остави угризенията зад гърба си, та още по-ясно да виждаш пътя пред себе си. Казваш, че знаеш каква е съдбата ти и аз ти вярвам, иначе не бих дошъл с теб. Писано ти е да се изправиш срещу демона и да го унищожиш и аз знам, че можеш да го сториш, ала само ако в съзнанието и сърцето ти цари мир.
Тези думи, излезли от устата на стария кентавър, създание загадъчно и мъдро, дълбоко впечатлиха монаха. Той сведе поглед към бутилката в ръцете си и за първи път я видя като враг, като признак на собствената му слабост.
— Нямаш нужда от тази отвара — заяви Брадуордън. — Ала когато всичко свърши и демонът рухне поразен, ще те поканя на чашка богъл и тогаз ще видиш какво значи светът да се върти около теб!
И като се пресегна, кентавърът измъкна манерката от ръката на приятеля си, впил проницателен поглед в очите му.
— Авелин няма защо да се крие от Авелин — сериозно каза той и едрият монах бавно кимна. — Само от дактила! — продължи Брадуордън. — Засега гледай да останеш незабелязан от него, поне докато не настъпи подходящият момент. А туй шише няма да ти помогне особено!
Все така безмълвен, Авелин отново кимна. Беше изумен, че кентавърът така ясно бе прозрял какво го измъчва, сякаш бе надзърнал в сърцето му и с очите си бе видял угризенията, спотаени там. Питието, което винаги носеше със себе си, наистина не бе отвара за смелост, а проява на слабост и страх, бягство от миналото.
Без да сваля поглед от Брадуордън, монахът отвърна на усмивката му и захвърли бутилката в храсталака.
Сега Авелин Десбрис най-сетне можеше да посрещне съдбата си без да съжалява за пътя, довел го дотук.
Брадуордън пък вдигна гайдата си и засвири тихичко и такава бе магията на неговата песен, че никой — човек, гоблин или диво животно, не можеше да разбере откъде идва тя. Нежната мелодия, едновременно тъжна и вдъхваща надежда, успокои Авелин и го изпълни с кураж, после се понесе между дърветата, помилва двамата влюбени и даде нови сили на Полсън и Катерицата, които стояха на пост отвъд пределите на малкия лагер.