Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Един заплашителен поглед бе достатъчен, за да ги накара да прехапят устни и да замълчат. Едва когато Бестесбулзибар се взря подканящо в лицето на Майер Дек, великанът се осмели да проговори отново:
— Лагерите ни са препълнени — обясни той и дори неговият гръмовен глас прозвуча някак приглушено пред лицето на страховития демон. — Трябва да изпратим още войни на юг, за да се включат в битката с врага.
Дактилът рязко се обърна към разтреперания гоблин, а в очите му лумна опасен огън.
— Улг Тик’нарн изчезна — опита се да обясни Готра. — Сигурно е мъртъв.
— Е, и? — сряза го Бестесбулзибар, който очевидно смяташе, че няма нищо по-лесно от това да се намери заместник на изчезналия паурийски генерал.
— Земите тук все още не са напълно прочистени — продължи гоблинът. — Нощната птица продължава да владее горите.
— Той е просто трън в петата ни! — изрева Майер Дек. — А тръгне ли на бой, един великан не спира, за да извади някакъв си трън!
— Трън, който възпрепятства потока на припасите ни… — започна Готра, ала не можа да продължи, прекъснат от смразяващ кръвта вик.
— Достатъчно! — прогърмя гласът на Бестесбулзибар. — Нима смяташ да държиш толкова много войни далеч зад фронтовата линия само заради един-единствен човек?
— Всички земи, през които минем, трябва да бъдат прочистени, пппреди… — заекна Готра, който вече усещаше, че разговорът не отива на добре.
По природа гоблините бяха предпазливи и консервативни; винаги покоряваха набелязаните земи една по една и рядко нападаха, ако не бяха сигурни в пълната си победа.
Демонът обаче нямаше никакво намерение да търпи подобно размотаване.
— Изпратил съм ви да превземете Палмарис, а ти задържаш хиляди войни в тази пустош заради някакво си жалко селце?
— Не! — опита се да възрази гоблинът; искаше да обясни колко важно е керваните им да пътуват необезпокоявани, защото забавеха ли се запасите и оръдията, резултатът можеше да бъде пагубен.
Готра, който съвсем не беше глупак (поне по стандартите на своята раса) смяташе да използва разумни аргументи, с които да убеди своя господар в правотата си, ала вместо тези думи от устата му излезе само проточен писък — без да се церемони много-много, Бестесбулзибар се пресегна, стисна главата му в желязна хватка и го притегли към себе си.
С жестока усмивка на уста демонът вдигна ръка, така че всички да я виждат и само с мисъл удължи единия си нокът, докато той не заприлича на хищния нокът на някой огромен звяр. Бърз замах, последван от протяжен писък и Готра политна към земята, вперил невярващ поглед в кървавата диря, проточила се от челото чак до слабините му.
Бестесбулзибар вдигна ръка, ала макар тя да срещна само въздух, магията, безпогрешна и страховито могъща, се впи в тялото на гоблина и смъкна кожата му с такава лекота сякаш сваляше дреха. Гърчейки се от болка, окървавеното създание се свлече на тревата в агония.
Без да каже нито дума, демонът погълна одраната кожа на слугата си.
— Кой беше втори след Улг Тик’нарн? — попита, когато свърши.
Отговор не последва, ала паурите побързаха да изтикат напред един от своите другари, разтреперан от глава до пети.
— Как се казваш?
— Кос… — не можа да довърши вцепененото джудже.
— Кос-косио Бегулн — отвърна Майер Дек вместо него.
— И какво мисли Кос-косио Бегулн по този въпрос? — попита Бестесбулзибар.
— Мисли, че трябва да продължим на юг — излъга великанът, комуто идеята нерешителното джудже да застане начело на паурите, истински се нравеше. — Или по неведнъж завинаги да се разправим с Нощната птица и жалките му бойци, та да си разчистим пътя на юг.
Демонът кимна удовлетворено и Кос-косио като че ли си поотдъхна.
— От днес паурите са под твоя власт — нареди му Бестесбулзибар. — А двамата с Майер Дек ще командвате гоблините, докато не открием подходящ заместник на Готра.
И като изгледа заплашително събралите се наоколо чудовища, заяви:
— Очаквам да превземете Палмарис до деня на лятното слънцестоене. Ако се наложи да ви потърся преди да сте покорили пристанищния град, гответе се да срещнете съдба, по-страшна и от тази на Готра!
И сред оглушителен плясък на крила и малко магия, накарала пламъците на огъня да подскочат нависоко, демонът-дактил се понесе на запад, за да нагледа и останалите две поселища. Доволен от видяното, той зави на север, с намерението да пресрещне поредния керван и едновременно да ги окуражи и сплаши.
Ала в този миг нещо друго привлече вниманието му, нечие присъствие, каквото не бе усещал от векове насам. Бавно започна да се снишава, описвайки кръг след кръг над гъстата гора. Зорките му очи забелязваха и най-беглото движение, от острия му слух не убягваше и най-слабият звук.