Пробуждането на демона

В този миг обаче безстрашният Джуравиел почувства нещо много по-ужасно и от най-нечовешкото мъчение, усети как демонът нахлува в съзнанието му, мрачно, леденостудено присъствие, което тършуваше в мозъка му и надзърташе и в най-съкровените кътчета. Рязко отвори очи и видя лицето на звяра току до себе си, разкривено от усилието да разкрие тайните му.

Джуравиел се съпротивляваше яростно, ала противникът му бе прекалено могъщ. Колкото повече се опитваше да не мисли за Елбраян и останалите, толкова повече научаваше демонът за тях. Вледеняващ страх запълзя по тялото на елфа — несъмнено, Бестесбулзибар щеше да изкопчи всичко за неговите приятели и след като го погълнеше, щеше да стори същото и с тях.

— Авелин — прошепна звярът.

— Не! — изкрещя Джуравиел и яростно зарита.

Улучи чудовището право в окото и най-сетне успя да се освободи от желязната му хватка. Тупна на земята и се опита да побегне, ала демонът се надвеси над него с лице, изкривено в жестока усмивка.

— Нямаш място тук — разнеслият се неочаквано мелодичен глас сепна дактила и прикова цялото му внимание.

И той, и жертвата му се обърнаха, тъкмо когато лейди Даселронд се показа измежду близките дървета, следвана от дузина въоръжени елфи.

— Все още си жива! — изрева демонът при вида на елфическата повелителка, която помнеше от предишното си пробуждане.

— А ти отново скверниш земята на Корона — отвърна тя — и целият свят ридае горко.

— И с основание! — заяви Бестесбулзибар. — Къде е Теранен Динониел сега, Даселронд? Кой ще ме спре този път?

При тези думи демонът хвърли зъл поглед към Джуравиел, който потрепери при мисълта, че може би е издал приятелите си.

— Кой, Даселронд? — продължи чудовището. — Ти или този жалък страхливец, който се гърчи в краката ми?

И като огледа заобиколилите го елфи, избухна в зловещ смях.

— Или може би всички вие? Добре тогава, да започваме, та веднъж завинаги да се разправя с досадните Туел’алфари!

— Няма да се бием с теб — хладно отвърна лейди Даселронд. — Не и тук.

При тези думи тя вдигна огромен зелен камък, който заискри ослепително и обля всичко наоколо в зелена светлина… Всичко, освен демона — прекалено непрогледен бе мракът, който обгръщаше гнусното му тяло, прекалено могъща — мерзката му магия.

— Каква подла измама е това? — ревна той. — Каква глу…

Така и не можа да довърши — внезапно светът започна да се изменя, гъста зелена мъгла се спусна над него, а когато се вдигна, небето грееше двойно по-ярко, а звездите сякаш бяха по-близо.

Намираха се в Андур’Блау Иннинес, всички те — лейди Даселронд и Джуравиел, елфи и бегълци.

И Бестесбулзибар.

— Каква подлост…! — обезумял от гняв викна дактилът, разбрал изведнъж, че не бива да е тук, в самото сърце на елфическата сила.

— Каня те в дома си, демоне — гласът на лейди Даселронд беше някак по-слаб — колко ли трябва да й бе коствало да пренесе всички във вълшебната долина, или пък, кой знае, да промени земята под краката им? — Не можеш да ме победиш, не и тук, не и сега.