Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Но преди всичко в Червения кръст — с голямо ожесточение заяви готвачът Юрайда. — В Брук имах един познат готвач, който готвеше за сестричките от павилионите, та той ми разправяше, че началничката на сестричките и главните сестри изпращали в къщи по цели сандъци малага и шоколад. Всичко зависи от случая, падне ли ти — не прощаваш, такава си е човешката природа. В своя безкраен живот всеки човек преминава през безброй превращения и неминуемо през известни периоди от своята дейност трябва да се появи на тоя свят и като крадец. Аз самият минах вече през една такава фраза.
Готвачът-окултист Юрайда извади от раницата си бутилка коняк.
— Тук виждате — каза той, като отваряше бутилката — неопровержимо доказателство на моето твърдение. Преди заминаването го взех от офицерския стол. Конякът е най-добра марка и беше предназначен за приготвяне на захарни глазури за торти добуш. Предопределено е било обаче да бъде откраднат от мене също както е било предопределено аз да стана крадец.
— Не би било лошо също така — обади се Швейк — да бъдем предопределени за ваши съучастници, аз поне имам такова предчувствие.
Предчувствието на Швейк наистина излезе вярно. Бутилката тръгна от уста на уста въпреки протестите на фелдфебела Ванек, който твърдеше, че конякът трябва да се пие от канче и справедливо да се разпредели, тъй като те били пет души. При този им нечетен брой лесно можело да се случи някой да изпие една глътка повече от другите. Швейк веднага му отговори:
— Вярно, вярно, ако господин Ванек иска да станем чифт, нека напусне дружеството, та да няма неприятности и разправии.
Тогава Ванек се отказа от първоначалното предложение и направи ново, великодушно, именно дарителят Юрайда да заеме такова място, че да може да пие два пъти. Но това предизвика цяла буря от протести, тъй като Ванек беше пил вече веднъж, опитвайки коняка при отварянето му.
Най-сетне бе прието предложението на школника да пият по азбучен ред. Той обоснова предложението си с това, че всеки носел известно име и в него той също виждал известно предопределение.
Бутилката бе довършена от Ходоунски, първия по азбучен ред, и това бе съпроводено от заплашителния поглед на Ванек, който си беше правил сметка, че щом е последен, ще изпие една глътка повече от другите. Това, разбира се, беше груба математическа грешка, защото глътките се оказаха двадесет и една.
След това играха обикновен цвик с три карти. При всяко вземане школникът се изказваше с цитати от светото писание. Като взе момче, той извика:
— Господи, остави ми това момче и това лято, та като го окопая и наторя, да даде плод.
Като го упрекнаха, че се е осмелил да вземе осмак, той извика с мощен глас:
— Но ако някоя жена, която има десет гроша, загуби един от тях, не би ли запалила свещ и не би ли го търсила усърдно, докато го намери! И като го намери, ще събере съседи и приятелки и ще каже: „Радвайте се с мене, защото взех осмак и получих поп с асо коз!“ Хайде давайте картите, хлътнахте всички.
На школника наистина много му вървеше на карти. Докато другите взаимно се надцакваха с козовете си, той ги биеше с най-силния коз, така че те един след друг се предаваха и той прибираше всичко заложено, като викаше на победените:
— И големи земетресения ще настъпят по различни места, и ужасен глад и мор, и големи чудеса ще дойдат от небето.
Най-сетне това им омръзна и след като телефонистът Ходоунски проигра заплатата си за половин година напред, престанаха да играят. Телефонистът Ходоунски беше съвършено смазан, школникът поиска да му даде черно на бяло, че при изплащане на заплатата фелдфебелът Ванек ще даде парите на него.
— Не се безпокой, Ходоунски — опита се Швейк да го утеши. — Ако имаш късмет, ще паднеш още в първото сражение и Марек ще остане с пръст в устата, карай, подписвай.
Забележката на Швейк засегна твърде неприятно Ходоунски и го принуди да заяви категорично:
— Аз не мога да бъда убит, защото съм телефонист и телефонистите са винаги в блиндаж, а пък кабелите се прокарват и поправят само след сраженията.
Школникът обърна внимание, че, напротив, телефонистите винаги са изложени на голяма опасност и че противниковата артилерия търси преди всичко тях. Никои телефонист не можел да бъде напълно сигурен в блиндажа си. И десет метра под земята да се завре, противниковата артилерия винаги щяла да го намери. Няма никакво съмнение, че телефонистите на фронта гинат като мухи есенно време и най-доброто доказателство за това било, че когато школникът напускал Брук, там тъкмо откривали 28-и курс за телефонисти.
Ходоунски гледаше измъчен пред себе си и това накара Швейк да му каже две приятелски и добри думи: