Ковачница на мрак

— Кариш.

Изведнъж си спомни сцената между баща си и Олар Етил: изведнъж прибраните словесни ножове, пренебрегнатите заплахи. „Азатанай е извършил убийство.“ Жена от джагътите. „Името й беше Кариш и татко я е познавал, толкова, че вестта го потресе, толкова, че бе наскърбен и потърси утеха от старата си любима.“

— Твоят дар за Майка Тъма е подгизнал от кръв — каза Аратан.

И понеже баща му не отвърна нищо, продължи:

— Ерастас е имал нужда от нея. За да постигне каквото си му поискал. Вече носи одеянието си открито и в тази дързост издава жаждата си за още… още кръв и силата, която идва от нея.

— Тя ще направи този дар чист — каза Драконъс, без да го поглежда. — Когато Нощта се разгъне отново, ще прочисти обвързването… ще прочисти тази отрова.

— И така ще скрие греха от очите й. Ти няма да й кажеш, нали, татко?

— Нищо не остава вечно прекършено. — Прошепнатите думи бяха обещание. Той се обърна към Аратан. — Мислиш да държиш тази тайна над мен?

Аратан поклати глава. Изведнъж се почувства безкрайно уморен и искаше само да обърне гръб на всичко това.

— Куралд Галайн не е за мен. Нито Майка Тъма, нито ти, татко. Нищо от това не е за мен. Предложи й своя опетнен дар, ако трябва. Все ми е едно. Ще ми се да можех да изплюя тази тайна между нас и ако Ерастас беше тук да прочете мислите ми, сигурно щеше да има повод за страх.

Драконъс изсумтя.

— Повечето същества на този свят разбират, че страхът може да е сила. Ерастас — не. Потърсиш ли го, ще те чака и ще узнае всяка твоя мисъл. Този път не е добър, Аратан. Не си готов да се опълчиш на Ерастас.

— Кой го преследва, татко?

— Не знам.

Аратан не повярва на този отговор. Отново извърна очи към рухналата къща.

— Кой е живял тук преди?

— Има ли значение?

— Ерастас я използва. Бих искал да знам как действа умът му.

Драконъс закрачи към Каларас.

— Остави, Аратан.

— Ти каза на Олар Етил, че ще потърсиш господаря на Хейт. Ще го направиш ли все пак, татко?

— Да. — Драконъс яхна коня си.

— И него ли ще излъжеш?

Драконъс не отвърна. Смуши бойния кон и го подкара.

Аратан яхна Хелар вместо Бесра.

Драконъс беше толкова израснал в очите на Аратан. Сега отново се беше смалил. Баща му прекършваше жените, които обичаше, и въпреки това се боеше, че Майка Тъма ще го прекърши. Беше само Консорт. Предизвикваше негодуванието на благородниците и вдъхваше страх в Цитаделата. Беше изградил армия от своите Домашни мечове и с това си бе спечелил подозренията на легиона на Урусандер. Бе като човек, обсаден отвсякъде.

„И все пак я напуска, за да търси дар не на любов, а на сила. Мисли, че любовта е играчка. Мисли, че блести като дрънкулка и превръща всеки жест в искане на любов в замяна. Затова всяко нещо, което прави, трябва да е нещо с много значения.

Но не разбира, че това е неговият личен език, тази игра на спазаряване и трупане на дългове, език, който никой друг не схваща.