Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Сепна се, когато видя, че е шест и петнадесет. В седем и половина имаше среща с Джени в „Джасерин Чейнс“, където не бяха ходили от първата им среща. Изкъпа се и си изми косата, облече панталона от костюма, който бе взел от химическо чистене същия ден, бяла риза и седна на машината да напише писмо на майка си. Започна със заминаването за Филаделфия — когато й писа за последен път, преместването още не беше сигурно. Сега й писа, че това е един вид повишение с по-висока заплата. Беше й споменал за Джени само веднъж, спомняше си го ясно, и то като за момиче от малкия кръг хора, с които се бе сприятелил. Сега написа: „Донякъде съжалявам, че напускам Лангли, тъй като със семейство Нилсън и някои други колеги станахме добри приятели; Джени Тийролф също ще ми липсва. Привързах се към нея, макар че е доста по-млада от мен. Всъщност е на двадесет и три години. Не е изискана, но в никакъв случай не е простовата — момиче като нея не се среща всеки ден.“ Стори му се неестествено, недовършено и не в негов стил, но не можеше да пише повече за Джени. Започна нов ред и написа, че се чувствува „много по-добре и, общо взето, с по-висок дух“.
Робърт избра лъкатушния път покрай реката, който водеше до Кромуел. Имаше и по-пряк път, но беше тръгнал рано и времето му беше предостатъчно, за да измине седемте или осемте мили. Обичаше тъмнината на крайречния път, макар от зимните студове асфалтът да бе покрит с дупки; обичаше сиво-черния рисунък на клоните, който се открояваше за миг пред погледа му, когато фаровете осветяваха дърветата. Видя зад себе си фарове и намали скоростта, за да може колата да го задмине. Колата зад него също намали. Робърт отново увеличи скоростта до тридесет и пет мили в час, погледна часовника си — седем и пет — и запали цигара.
Колата пак се доближи до него и Робърт отново намали. Тогава се изравни с неговата и Робърт видя цвета й — беше бледозеленият плимут на Грег. Видя, че Грег му направи някакъв знак с ръка и чу гласа му, но не разбра какво му каза. Грег искаше да го накара да спре и го избутваше надясно, към реката. Робърт спря отчасти защото колата на Грег почти се беше допряла до неговата, отчасти защото се ядоса на грубостта му и искаше да се срещне с него лице в лице. Грег спря пред Робърт и дръпна силно ръчната спирачка. Робърт отвори вратата и излезе от колата. Хвърли цигарата си и сви юмруци.
— Мистър Форестър? — каза Грег. — На среща с Джени ли отивате? — Приближи се до Робърт, след това спря и застана срещу него с разкрачени крака. Беше изгасил фаровете си, но Робърт бе оставил своите и сега те осветяваха лицето на Грег с черните му гъсти вежди.
Робърт се отмести, за да избегне удара, и юмрукът на Грег го улучи само по рамото, но успя да го повали, защото склонът, на който стоеше, беше стръмен и той загуби равновесие. Претърколи се няколко пъти и се изправи веднага, преди Грег да успее да го настигне. Юмрукът на Грег се стовари върху лицето му. Робърт сграбчи ръката на Грег, изкачи склона и блъсна Грег към едно дърво отзад. Разярен, Грег се хвърли срещу него и замахна с опакото на ръката си към устата му последва още един удар, този път в лявото око, и Робърт се свлече на колене; стори му се, че измина цяла минута, преди Грег да направи крачката, която беше необходима, за да стигне до върха на склона и да се опита да го ритне в десния си крак по лицето. Робърт хвана крака му и се изправи. Грег политна назад в тъмнината и храстите изпращяха. Робърт се приближи до Грег, видя безформената черна маса на главата, му точно срещу себе си и с всичка сила стовари десния си юмрук върху нея. Чу се продължително пращене, докато Грег се търкаляше надолу към брега. Робърт слезе бавно към реката, като очакваше, че Грег ще се заизкачва към него, но единственият звук беше слабото пращене на храсталака, а то идваше изпод краката му. Беше тъмно. Робърт не виждаше реката, но я чуваше.
Изведнъж Грег се появи от лявата му страна и сграбчи реверите на палтото му с две ръце. Блъсна го силно към реката и Робърт усети, че това вече не е бой, а опит за убийство. Едно тънко дръвче, наклонено над реката, го спаси да не падне, но още не беше успял да стъпи здраво, когато видя как Грег се хвърли към него и чу дишането му — въздухът се процеждаше през зъбите му със съскащ звук, подобен на този, който чуваше зад гърба си, където водата се разплискваше върху скалите. Робърт приклекна, макар че това едва ли щеше да го спаси, тъй като Грег се беше прицелил в краката му, но в последния момент той, изглежда, се подхлъзна. Тъмният му силует се стрелна покрай Робърт, после се чу плисък.