Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Когато седнаха на масата, Джени каза:
— Тази вечер е може би последната, когато вечеряме заедно.
Робърт се намръщи.
— Защо трябва да е последната? Аз ще идвам от време на време. Ти също можеш да идваш във Филаделфия.
— Чудя се дали да не се преместя и аз във Филаделфия. Ще имаш ли нещо против?
Робърт помълча.
— Не, но…
— В края на краищата тук няма нищо интересно. Един ужасно малък град. Във Филаделфия ще мога да си намеря по-хубава работа. Като секретарка ще получавам повече, отколкото тук. Знам и малко стенография, не много, но достатъчно. А и къщата, в която живея сега… — Млъкна.
— Нали ти харесваше?
— Едва ли ще ми харесва, когато ти заминеш. Искам да кажа, когато ти няма да си наблизо и няма да ми идваш на гости от време на време.
Разговорът ставаше мъчителен. Беше безполезно да се опитва да оправи нещата с някаква глуповата забележка. Бяха поръчали предястието и сега пред Робърт стоеше листата с вината. Прегледа я и избра „Шато О-Брион“. Джени си беше поръчала филе миньон. Изведнъж Робърт видя нещата в различна светлина: ако двамата с Джени заминат, Грег ще остане тук самичък, защото Филаделфия беше извън района, в който той работеше. Щеше да му бъде по-трудно да ги безпокои. А може би и чувствата му към Джени щяха да се променят и след три-четири месеца той щеше да се влюби в нея така, както тя беше влюбена в него. Не беше невъзможно.
— За какво мислиш? — попита го Джени.
— Мислех си, че може би наистина няма да е толкова лошо, ако и ти дойдеш във Филаделфия. Ако наистина го искаш. Трябва обаче хубаво да си помислиш. В края на краищата аз ще остана две години там.
— Вече съм си помислила. Достатъчно.
Робърт се загледа в сериозните й сивосини очи. В погледа им сега нямаше нищо детинско. Може би заради прическата, може би и заради елегантната рокля, но Джени приличаше на зряла жена.
— Имаш ли нещо против да дойда да живея близо до теб?
— Ами… — Това вече не искаше. — И двамата имаме коли… смяташ ли, че е нужно?
Отговорът му я разстрои. Изглеждаше наскърбена, ъгълчетата на устните й увиснаха, въпреки че остатъкът от вечерта мина добре и, Робърт беше доста приказлив — разказа й за Албукърк и Сан Франциско, за военната си служба, която бе изкарал във Флорида и Аляска. Но разочарованият израз не слезе от лицето й. То вече не излъчваше щастие от това, че са заедно.
— Робърт, ти не вярваш, че някога ще се влюбиш в мен достатъчно, за да поискаш да се оженим, нали?
Робърт дръпна от цигарата си толкова силно, че димът почти го задуши.
— Не знам, Джени. Страхувам се от обещания. И не искам да разчиташ на това и да ме чакаш.
— Добре. Разбрах.
— Казвам ти го сериозно. Не искам да чакаш.
Когато излязоха от ресторанта, Робърт видя пощенска кутия и пресече улицата, за да пусне писмото до майка си и картичката с птичето до Джени. Следващата събота двамата с Джени щяха да отидат във Филаделфия, за да потърсят квартира за него. Или за нея.
13
В понеделник сутринта хазяйката на Грег, мисис Ван Влийт, се обади на Джени в банката. Попита я дали знае къде е Грег.
— Съжалявам, мисис Ван Влийт, но не знам. Не съм го виждала от няколко дни.
— Изчезнал е. Няма го от събота.
— Изчезнал? Може би е във Филаделфия.
— Едва ли е във Филаделфия. Вчера полицията е намерила колата му на пътя край реката, близо до Куинстаун. Била е изоставена с отворена врата. Полицията смята, че може би се е удавил. — Изговори последната дума с треперещ глас.
— Удавил?
— Точно така. Полицията каза, че по храстите на брега имало следи от боричкане. Започнали да наблюдават реката. Аз мисля, че е станал жертва на престъпление.
Джени усети как от израза „започнали да наблюдават реката“ я побиха ледени тръпки. Беше виждала във вестниците снимки на удавници, изхвърлени на скалите в бързеите.
— Не знам какво да ви кажа, мисис Ван Влийт. Надявам се, че е жив и здрав. Ще ви се обадя следобед, за да разбера дали се е прибрал.
Затвори телефона и се върна на гишето, където чакаше един човек със спестовна книжка. Джени го погледна за момент, след това каза: