Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Колко искате за нея?
— Пазех я като резерва при голямо нещастие — каза търговецът, — но сега май ще имам нужда от нея.
Той потръпна.
— Трябва да заредя магазина, и то бързо. Ще се разоря, ако не разполагам със стоки за жителите на града.
— Знаете ли какво ще направим? — каза Ру. — Пригответе списък на необходимите ви стоки, ще го разгледаме заедно и ако се споразумеем за цената, ще ви карам поръчаното от вас от Илит до две седмици, а може би и до десет дни, и тогава ще можете отново да завъртите търговията.
— Има един квегански търговец, който доставя стоките за по-малко от седмица.
— А каква ви е сигурността за доставените вещи? — бързо каза Ру. — Какво добро очаквате от един търговец на роби?
— Никакво — съгласи се мъжът. — Но по тези краища рядко се срещат търговци на роби.
Търговията с хора беше забранена в Кралството, с изключение на осъдени престъпници. Незаконен бе и вносът на роби от Велики Кеш и Квег.
— Знаете какво имам предвид — каза Ру. — Срещу малка комисиона ще ви донеса точно това, от което се нуждаете.
Мъжът все още се колебаеше и Ру допълни:
— И децата ще имат какво да ядат.
— Съгласен съм — каза търговецът. — Отидете в хана в края на улицата и си наемете стая. Ще се срещнем там за вечеря и ще обсъдим списъка.
Стиснаха си ръцете и Ру забърза навън. Братовчед му бе задрямал и когато Ру се качи до него на капрата, попита сънено:
— Какво има?
— Към хана — каза Ру. — Ще си намерим стая и ще сключим договор.
— Щом казваш — повдигна рамене Дънкан.
— Точно така — усмихна се Ру. — Казвам.
— Е, как се справи, млади Рупърт? — попита Хелмут Гриндъл, когато Ру влезе в кабинета му.
Ру седна и кимна с благодарност, когато Карли му поднесе чаша вино. Отпи глътка и рече:
— Мисля, че добре.
— Мислиш? — попита Гриндъл и надзърна през прозореца, където Дънкан пазеше каруцата. — Не виждам кола, пълна със стока, така че май си открил нещо дребно, но много ценно.
— Нещо такова — каза Ру. — Откарах нашите стоки до Илит и след три дни предлагане сключих сделки и купих според мен много изгодно нови стоки.
— Какъв вид стоки? — присвиха се очите на Гриндъл.
— Двайсет комплекта фино бельо — ухили се Ру, — два сандъка пирони, десет дузини игли, дузина чукове, пет коси, една гроса макари с тънки конци…
— Какво? — прекъсна го Гриндъл и вдигна ръка. — Говориш ми за най-обикновени неща! Какво остана от дългите разговори, които водехме с теб за ценните неща за богати клиенти?
— Е, донесох и малко злато — каза Ру.
Гриндъл се отпусна на мястото си и разхлаби малко яката си.
— Нещо криеш. Какво е то?
— Взех упоменатите неща и ги продадох в Сарт за това. — Той му подаде кожената кутия.
Гриндъл я взе и я отвори. Мълча доста дълго и накрая каза:
— Много е изящна. — Почна да пресмята наум. — Но не струва толкова, колкото е изхарчено за пътуването.
Ру се засмя, бръкна под ризата си, извади тежка кесия и я пусна на масата. Тя иззвънтя глухо.
— Както ти казах, нося и малко злато.
Гриндъл отвори кесията, бързо преброи монетите, облегна се назад и се усмихна.
— Това е печалба, заслужаваща похвала, моето момче.
— Имах късмет — отвърна Ру.
— Щастието идва, когато си готов да се възползваш от момента — каза Гриндъл.
Ру повдигна рамене и се опита да изглежда скромен, дори непохватен.
Старият мъж се обърна към вратата и извика:
— Карли!
След момент девойката се появи.
— Да, татко.
— Карли, току-що позволих на младия Ейвъри да те ухажва. Той ще ти кавалерства следващия шестък.
Карли погледна баща си, после Ру, и на лицето й се изписа колебание.
— Да, татко. — После вдигна очи към Ру. — До следващия шестък, сър.
Ру седеше. Беше му страшно неудобно и не знаеше какво да каже. Кимна и рече само:
— Ще дойда следобед.
Момичето изчезна зад завесите, в задната част на къщата, и Ру си помисли, че би било добре, ако беше казал нещо по-приятно, например че ще очаква този ден или че днес тя изглежда особено хубава. Освободи се от раздразнението, причинено му от несигурността, и реши да попита братовчеда Дънкан какво се казва на девойка в такива случаи. После се върна към деловата си работа.
Гриндъл наля по чашка от скъпоценното си вино и каза:
— Сега разкажи как се справи с това, момчето ми. Всяка подробност.
Ру се усмихна — радваше се на одобрението, изписано в очите на Гриндъл, който го гледаше със светнал поглед, като от време на време хвърляше поглед и към скъпото колие.
8.
Играчи
Ру посочи и каза:
— Виждам Грейлок!