Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Настойчивият му поглед накара девойката да се изчерви. Когато тя излезе от стаята, Гриндъл каза сериозно:
— Не си прави илюзии, млади мошенико.
— Е, трудно е да не забележиш едно хубаво момиче — отвърна Ру ухилено.
— Навремето ти казах, Ейвъри — избухна в смях Гриндъл. — Най-голямата ти грешка е, че смяташ другите за по-глупави от теб.
Ру бе споходен от великата милост да се изчерви и когато момичето се върна със сладкото бяло вино, не каза нищо. Вдигнаха наздравица, Дънкан предложи някакъв безсмислен тост за добрата вяра и надежда, и за добър късмет, и накрая Ру се обади:
— Все пак ще направим някаква сделка, нали?
Изражението на Хелмут Гриндъл се промени от слаба усмивка в каменна студенина и той отвърна:
— Може би. Мога да те разчета като пергамент, забоден на вратата на кръчма, Ру Ейвъри, така че нека ти кажа някои неща направо. Прекарах доста време с теб и приятеля ти Ерик по пътищата и добих представа що за човек си. Умен си и мислиш бързо — това не са едни и същи неща; хитър си по природа, но мисля, че би искал да се изучиш. — Той понижи глас. — Аз съм възрастен човек с дъщеря за задомяване и никой не я ухажва, без да гледа към кесията ми.
Той спря и тъй като Ру не се опита да му противоречи, кимна и продължи:
— Не ми се иска да обикалям вечно Кралството и когато почина, бих желал край смъртния ми одър да има внуци, които да пролеят по някоя сълза. Ако цената за моята суета е да открия зет между хората, вперили поглед в кесията ми, а не в дъщеря ми, нека бъде така. Но ще подбера най-добрия. Искам мъж, който ще се грижи истински за внуците ми и за майка им. Имам нужда от човек, който да поеме търговията ми и да се грижи за момичето ми. Не знам дали ти си подходящият човек, но може и да си.
Ру погледна стария мъж в очите и видя в тях твърда и непреклонна воля, каквато не бе срещал досега дори и у Боби дьо Лунвил. Успя само да каже:
— Ако мога, ще се опитам.
— Добре тогава — отвърна Гриндъл. — Картите са на масата, както казват комарджиите.
Дънкан гледаше и като че ли не беше съвсем сигурен в това, което чува, но продължи да се усмихва, като че ли се водеше обикновен приятелски разговор на чашка вино.
— Какво трябва да правя с коприната? — попита търговецът.
— Нужен ми е старт — отвърна Ру след кратък размисъл. — Вземи коприната. Дай ми коне, помогни ми да поправя каруцата и ми дай стока и място, където да я откарам. Остави ме да се докажа пред теб.
— Няма съмнение, че коприната е добра във всяко отношение. — Гриндъл потърка брадичката си и помаха с ръка във въздуха, сякаш правеше някакви изчисления. После допълни: — Има и още нещо преди да кажа „да“ или „не“. Кой ще те преследва заради загубата на тази коприна?
Ру погледна Дънкан, който повдигна рамене — беше чул за спречкването му с Джейкъби и изглежда, не мислеше, че си струва да се пази в тайна.
— Предполагам — каза бавно Ру, — че Тим Джейкъби е превозил стоката нелегално от Велики Кеш или поне е бил човекът, който е трябвало да я получи. Във всеки случай никак не бе доволен вчера, като разбра, че коприненият плат липсва.
— Джейкъби? — Гриндъл се усмихна. — Ние с баща му сме стари врагове. Израснахме заедно и някога бяхме приятели. Чух, че единият му син — Рандолф, е възпитано и прилично момче, но Тимъти бил нещо съвсем друго. Лош човек. Да, май няма да си спечеля нови врагове, ако те подкрепя в това начинание.
— Значи почваме, така ли? — попита Ру.
— Изглежда, така ще стане — отвърна Гриндъл и доля още вино. — Да пием по едно.
Изпиха по още една чаша и Дънкан каза:
— Дали нямате още една дъщеря? Малко по-красивичка?
Ру притвори очи попарен, но се отпусна, когато чу как старият търговец се разсмя.
Изпиха бутилката до дъно и разговаряха за много неща, но главно обсъждаха планове. Хелмут Гриндъл и Рупърт Ейвъри обмисляха различни търговски стратегии и стоки, спореха по кои пътища е по-добре да се пътува и обсъждаха други подробности. След известно време двамата мъже откриха, че Дънкан е заспал в стола си, а Карли Гриндъл е слязла, за да отнесе празната бутилка, заменила я е с нисък димящ свещник и се е оттеглила, оставяйки ги да си говорят.