Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не чаках да се схвана съвсем. Хвърлих шлема и меча си, и ризницата също. Бях полуудавен и не знаех къде се намирам. Небето беше черно и всичко, което си спомням, беше, че почти нямах сили. Видях една лодка и заплувах към нея. Така ми отиде ръката — посегнах да се хвана за ръба и един рибар ми смаза китката с греблото.
Ерик се смръщи. Ру само каза:
— Богове!
— Сигурно съм изкрещял — каза Луис. — Припаднах и сигурно съм щял да потъна, но някой ме подхвана и се озовах в лодка, пълна с бегълци, сред открито море.
— И как се добра до Града на Змийската река? — попита Ру.
Луис им разказа историята за отчаяните рибари и как са се разминали с бойните кораби, преследващи платноходите, бягащи от пристанището на Махарта, които не обръщали внимание на малките лодчици, залутани из устието на реката.
— Започнахме да се пълним с вода — продължи Луис, зареял поглед някъде в пространството. — След един ден спряхме североизточно от града и онези, които не искаха да поверят бъдещето си на морето, слязохме на брега. Останалите или са поправили лодката, или са били заловени от нашествениците. Не се задържах дълго там, за да разбера.
— Не знам на кого дължа на живота си — въздъхна той. — И никога няма да открия кой ме извлече от водата и защо. Всички бяхме братя и сестри в нещастието. Освен това ръката ми започна да тупа и да се надува, почерня и се възпали.
— Как я оправи? — попита Ру.
— Не съм се опитвал. Реших, че трябва да я отрежа до китката, защото, да ви кажа истината, на третия ден страшно болеше и се обливах в трескава пот. Пробвах упражнението рейки, на което ни научи Накор, и болката понамаля, но не ме избави от възпалението. На следващия ден открих един лагер, с жрец от някакъв орден, за който въобще не бях чувал. Той не владееше магии, но проми ръката и я превърза с листа и билки. Даде ми да пия и нещо срещу треската.
Замълча за момент, после продължи:
— Каза ми, че е необходима някаква могъща магия, за да излекува ръката. За да я приложат, в манастирите взимали цялото ти богатство, натрупано през живота; но отбеляза, че въпреки всичко било въпрос на късмет: можело и да не помогне.
Луис повдигна рамене.
— И тъй като никога нямаше да събера необходимите пари, реших друго.
Той смъкна надолу вдигнатия си ръкав.
— И ето ме тук. Както разбрах, скоро ще бъда помилван и ще мога свободно да обмисля бъдещето си.
Ерик махна за по още една бира.
— С всички ни беше така.
— Ако нямаш други планове — каза Ру, — бих могъл да използвам мъж с ясна глава, запознат с отношенията между влиятелни хора.
— Наистина ли? — попита Луис.
— Нашият приятел — засмя се Ерик — осъществи амбициите си и понастоящем се труди упорито, за да се ожени за грозната дъщеря на богатия търговец, своя партньор.
Джедоу погледна Ру с присвити очи и каза:
— Не си позволяваш волности с невинното дете, нали?
— Никога! — Ру вдигна ръце в шеговита защита, после поклати глава. — Всъщност я харесвам, Джедоу. Много е симпатична. Спокойна и тиха. Не е толкова грозна, колкото си представях, и наистина има нещо привлекателно в усмивката й… но в момента водя битка на два фронта.
— Това звучи почти отчайващо — засмя се Ерик.
— Ами сега се опитвам, доколкото мога, да впечатля баща й. Но тя знае, че възнамерявам да се женя за нея, и май не е много щастлива.
— Направи я щастлива — предложи Луис.
— Как?
— Ухажвай я така, както ухажваш баща й — отвърна родезиецът. — Носи й подаръчета, говори й на различни теми, а не само за търговия.
Ру примигна. Очевидно беше единственият на масата, на когото не му бе хрумвала подобна мисъл.
— Вярно бе!
Другите трима се разсмяха и когато се поуспокоиха, Луис допълни:
— Кой друг успя да се върне?
Усмивката на Ерик угасна, а лицето на Джедоу помрачня.
— Не сме много — отвърна Ру.
— Капитанът и сержантът — изброи Ерик, — Накор и Шо Пи. Има и малцина от други дружини, но от първоначалната шесторка оцеляхме само ние тримата.
— Това е по-добре, отколкото при останалите — каза Джедоу. Всички кимнаха. Първоначалната група на Джедоу беше загинала при сражение със сааурците, докато изпълняваха заповедта на капитана, а другите му съратници бяха избити при последната битка за град Махарта.
— Кажи му за Биго — предложи Ру и Ерик разказа на Луис как е умрял последният от групата им.
— Кълна се, че изглеждаше учуден. След всички тия негови приказки за Богинята на смъртта и колко е набожен… — въздъхна Ерик. — Изглеждаше като че ли…
— Какво? — попита Ру, който не беше присъствал, но беше чувал историята.
— Като че ли казваше… — Ерик понижи гласа си, за да го докара като този на Биго: — Ох, така ми харесва!