Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
И погледна с очи, широко отворени в шеговито учудване.
Другите се засмяха. Донесоха им следващите бири и Луис вдигна халбата си.
— За липсващите съратници.
Отпиха и за момент останаха мълчаливи.
— Сега помагаме на капитана да изгради нова армия — каза Джедоу. — Ерик и аз сме ефрейтори.
Ерик измъкна изпод куртката си една книжка.
— Макар че ни карат да правим странни неща.
Луис погледна книгата и каза:
— На кешийски?
— Не е толкова трудно да се научиш да четеш, след като знаеш да говориш — кимна Ерик. — Но върви бавно. Никога не съм обичал книгите като Ру.
— Какво е това? — попита Ру.
— Древна книга за военното изкуство от библиотеката на лорд Уилям — каза Джедоу. — Четох я миналата седмица. Тези дни ми даде ново четиво, озаглавено „Разгръщането на ефикасни линии за снабдяване на вражеска територия“ — от някакъв си квегански лорд.
— Звучи, като че ли се готвят да ви направят генерали — каза Луис впечатлен.
— Не знам нищо такова, но това съвпада с разказите на Натомби по време на подхода ни към Новиндус.
Луис кимна. Натомби беше друг член на дружината, дошъл от сърцето на Велики Кеш, където бе служил във Вътрешния легион — най-ефикасната армия в историята на Кеш, която бе завоювала две трети от континента Триагиа. Беше говорил с часове на Ерик за начина, по който древните легиони са разполагали силите си и са водили множество войни. Поради теснотията в палатката за шестима Луис и Ру бяха слушали по-голямата част от разговорите, с изключение на часовете, когато бяха давали наряд.
— Изграждаме армия, невиждана досега — каза Джедоу. После понижи глас. — И знаеш защо, нали?
Луис се засмя и поклати глава.
— По-добре, отколкото си мислиш. — Той ги изгледа. — Измъквал съм се неколкократно точно под носа на авангардните им части. И съм гледал как колят онези, които се опитват да побегнат.
За миг притвори очи.
— Корав човек съм, или поне така си мисля, но видях неща, които не съм си и представял. Чувах писъци, които все още ечат в ушите ми, и усещах миризми, които и сега дразнят носа ми, независимо от това колко ароматични пръчици съм запалил или колко вино съм изпил.
Настроението отново се помрачи. След няколко минути Ру се обади:
— Така е, всички знаем какво беше. Но сега трябва да продължим да живеем. Искаш ли да работиш с мен?
— Какво да правя? — Луис го погледна въпросително.
— Нужен ми е някой с дворцови маниери, който да представя известни стоки на мъже и дами от висока класа, дори благородници. И добре да се пазари за цената.
— Никога не се е случвало да се пазаря много — повдигна рамене Луис, — но ако ми обясниш какво точно искаш, мисля, че ще се справя.
Разговорите спряха, когато Робер дьо Лунвил отвори вратата и влезе в залата с едно слабо момиче. Четиримата мъже изгледаха причудливата двойка: ниският набит заядлив сержант вървеше до крехка привлекателна млада жена. Тя беше облечена с невзрачна, домашно шита рокля и прости обувки. С изключение на необикновено късата коса във външния й вид нямаше нищо забележително.
Но лицето на Ерик издаде, че я бе познал:
— Кити? — рече младежът.
Дьо Лунвил вдигна ръка.
— Това е годеницата ми Катерина. Ако някой от вас, долни убийци, я погледне така, че да се изчерви, ще му изтръгна черния дроб.
Каза го с обикновен тон, но очите му говореха ясно: „Става нещо, за което няма нужда да знаете.“ Мъжете не потърсиха повече обяснения. Девойката като че ли се подразни, когато дьо Лунвил я представи за своя годеница, но не каза нищо.
Той я заведе до кръчмаря и му каза нещо. Съдържателят кимна и се отправи с нея към кухнята.
Сержантът се върна при масата и дръпна един стол.
— Ще работи тук. Ако някой от вас й направи нещо…
Остави заплахата си недовършена.
— Не и аз — вдигна рамене Ру. — Имам си годеница.
— Сериозно? — попита дьо Лунвил и в очите му пламна закачлива светлина. — И знае ли, че кандидатът й е бивш затворник?
— Не съм й разказал всичко. — Ру се изчерви.
— И още не й е предложил — обади се Ерик. — Само се кани.
— Е, такъв си е нашият Рупърт — каза дьо Лунвил и махна да му донесат бира.
— Казаха ми, че малцина от дружината са се върнали — обади се Луис.
— Не много — кимна дьо Лунвил. — Но вече сме преживявали това.
Лицето му потъмня.
— Вече два пъти съм ходил на този мръсен континент и съм оставил зад себе си близо две хиляди мъртъвци. Като си помисля, ми прилошава.
— Затова ли с дворцовия съдия ни карате да четем това? — Джедоу посочи книгата в ръцете на Ерик.