Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Лицето на дьо Лунвил се промени, той протегна ръка и щипна Джедоу по бузата.
— Не, глупако, правя го, за да гледам как мърдаш устни, докато сричаш. Това ме забавлява.
— Добре — разсмя се Ерик, — каквато и да е причината, в тия книги има много интересни неща. Но не съм сигурен, че разбирам всичко.
— Тогава говори с лорд Уилям — каза дьо Лунвил. — Наредил съм, когато някой от моите ефрейтори има нужда да обсъди прочетеното, да отиде в неговата канцелария.
Дьо Лунвил отпи голяма глътка и млясна с пресилено задоволство.
— С лорд Уилям? — попита Ерик. Лорд Уилям беше най-важният военачалник в Западната област след принца на Крондор. По време на война единият от двамата носеше титлата Армейски маршал на Запада и погледнато назад в историята, дворцовият съдия бе толкова честно титулуван с нея, колкото и принцът. За всеки войник той беше фигура, вдъхваща дълбок респект. Макар че бе говорил с него няколко пъти, Ерик никога не бе беседвал лично повече от няколко минути. Възможността да подхване с лорд Уилям по-дълъг разговор за нещо, което не разбираше, го притесняваше.
— Не се безпокой — каза дьо Лунвил. — Той много добре знае какви дървени глави сте и няма да употребява сложни и неясни думи.
Ру и Луис се засмяха, а Ерик замълча.
— Просто ни се струва странно, че и ти, и капитанът ни карате да учим подобни неща, сержант — обади се Джедоу.
— Ако още не сте разбрали — дьо Лунвил се огледа, — това заведение е собственост на херцога. Тук всеки мъж или жена, независимо от службата си в хана, е агент на Джеймс.
Той посочи към кухнята.
— Катерина е тук, за да ни съобщава навреме, ако някой Шегаджия си завира носа наоколо. След разправията с тях трябва да знаем дали ще ни създават проблеми. А това, което се опитвам да ви кажа, е, че това е най-сигурното място извън двореца, където може да си говорим за всичко, което преживяхме по време на последното пътуване… — гласът му се понижи, — но че никъде не е напълно сигурно.
Сержантът млъкна за момент, после продължи:
— Трябва да учите толкова, колкото можете, защото сме на път да изградим армия, каквато не е правена досега. Трябва да сте способни да командвате не само хората, които са ви пряко подчинени, но и да замествате всеки нагоре по веригата, ако загине. Включително и на генералския пост. Така че ако изведнъж се окажете начело на Западните армии и съдбата на Кралството — а оттам и на целия свят, остане в ръцете ви, не трябва да допуснете нещата да се развият зле.
Ерик и Джедоу се спогледаха, но не казаха нищо.
— Започвам да се радвам, че избрах търговията. — Ру побутна стола си и се приготви да става. — Всичко беше чудесно, но трябва да видя как се товари стоката ми.
После се обърна към дьо Лунвил.
— Мога ли да взема Луис с мен още сега?
— Да — каза сержантът, после се обърна към Луис. — Ела сутринта и ще ти подпишем документа за помилване.
Ру кимна на родезиеца да го последва, пожела довиждане на другите и двамата излязоха от хана.
— Какви стоки товариш? — попита Луис.
— Сега съм търговец, Луис, и се занимавам с ценни предмети и стоки. Имам нужда от човек, който да ме учи как да се държа с благородниците, а също така да работи и като мой агент.
Луис вдигна рамене. После посочи дясната си ръка.
— Нали не е необходимо да ти обяснявам нищо за това?
— Колко зле ти е ръката? — попита Ру, докато се промушваха през тълпата на улицата.
— Все още мога да чувствам допира до нещата, но все едно че ги пипам през дебела ръкавица. Не мога да мръдна нито един пръст.
После направи внезапно движение и в лявата му ръка блесна остра кама.
— Тази обаче все още действа.
Ру се усмихна. Знаеше, че Луис е много добър с ножа. Не можеше да бъде вече военен, но не беше и безпомощен.
Докато вървяха към къщата на Хелмут Гриндъл, Луис попита:
— Къде са Шо Пи и Накор?
— С капитана.
— А къде е капитанът?
— Пътува някъде по заповед на краля — вдигна рамене Ру. — Чух, че се били отправили към Велики Кеш. Или може би към Звезден пристан.
Продължиха пътя си мълчаливо.
— Не може да влезете — каза студентът.
Калис го блъсна настрана. Накор и Шо Пи го последваха и рязко разтвориха широката врата към вътрешната зала на Съвета на магьосниците — управляващото тяло на Академията в Звезден пристан.
Петимата магьосници се обърнаха към тях и единият се надигна от стола си и попита:
— Как смеете да влизате тук?
— Калиед — каза Калис студено, — бях доста търпелив. Със седмици чаках някакъв намек, че управителното тяло разбира проблемите, пред които сме изправени, и има желание да ни помогне.