Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Изглеждат наежени — каза Ру.
— Видях ги — кимна Дънкан.
Караха каруцата по крайбрежния път малко на юг от град Сарт, следващото солидно и безопасно пристанище на север от Крондор. Каруцата бе поправена за радост на Ру и закупените коне бяха добри, а Гриндъл го бе уверил, че ще му изплати дела от сделката с коприната отделно от участието му в това търговско начинание.
Край пътя се беше събрала група въоръжени мъже, заети в някакъв спор. Когато колата се приближи към тях, единият я посочи и мъжете преградиха шосето.
— Кой оспорва правото ми да пътувам по Кралския път? — попита Ру.
— Никой — каза водачът им. — Но сега дните са трудни и искаме да ви запитаме дали не сте забелязали въоръжени мъже да препускат на юг.
— Не, не сме видели никого — отвърна Дънкан.
— Кои са те? — попита на свой ред Ру.
— Бандити, които ни нападнаха тази нощ. Цял отряд — каза един мъж.
Водачът хвърли мрачен поглед през рамо към онзи, който се беше обадил, и пак се обърна към Ру.
— Да, бандити. Нощес ограбиха двама търговци — отнесоха им стоката. После нападнаха и двата хана в града.
Ру погледна Дънкан, който, изглежда, се забавляваше. Беше почти пладне, а наблизо имаше каса бира, така че Ру беше убеден, че „войниците“ са обсъждали още от сутринта как най-добре да действат.
— Вие да не сте градската милиция? — попита Ру.
— Да, такива сме! — поизпъчи се водачът им. — Служим на херцога на Крондор, но доброволно охраняваме и града си.
— Ами хубаво — каза Ру и дръпна поводите на конете. — Тръгнете тогава да преследвате бандата.
— Точно там е въпросът — каза мъжът. — Не знаем накъде са отишли. Не сме сигурни накъде е най-добре да поемем, за да не ги изпуснем.
— На север — каза Ру.
— Така ви казвах и аз! — побърза да се обади другият мъж.
— Защо на север? — попита водачът на групата.
— Защото ние вървим по това шосе, откакто напуснахме Крондор. Ако нападателите са побягнали на юг, щяхме да ги срещнем. Не сме се разминавали с никого тази сутрин, така че е по-разумно да се предположи, че са поели на север към Ястребово гнездо или към Квесторско око.
Ру не беше учил география, но знаеше достатъчно за търговските пътища, за да познава разклоненията, водещи на североизток — към източния дял на планините Каластий, а за натам нямаше по-лесен път от този през южната част на областта Сарт.
— А защо не на запад или на изток? — попита един от по-пийналите войници.
Ру поклати отрицателно глава, после се обърна към водача им:
— Сержант? — Мъжът кимна. — Сержант, ако се бяха насочили на запад, щяха да вземат лодки, а не коне. А какво се намира на изток?
— Само пътят към абатството на Сарт и после планини.
— Значи са отишли на север — заключи Ру. — И сигурно са поели към Илит, защото къде другаде биха могли да пласират откраднатата стока?
Това беше достатъчно убедително за водача на малката пийнала групичка и той изкомандва:
— Строй се! На конете!
Представителите на градската милиция се строиха в нещо като права линия, обърнаха се в колона и тръгнаха към града, за да вземат конете си.
— Мислиш ли, че ще открият бандитите? — попита Дънкан.
— Само ако ония нямат никакъв късмет — каза Ру.
— Къде е армията на принца? — попита отново братовчед му.
— Някъде по задачи — каза Ру. — Сарт се намира в границите на владенията на Крондор, така че тук няма местен барон или херцог, който да отговаря за защитата на хората и да я организира. Войниците от Крондор сигурно редовно патрулират между владенията на принца, херцогството на Ябон и до самия Крондор на север. Но за местните проблеми се грижи милицията, пазачите или градски констабъл, който преди всичко има задача да пази спокойствието, докато не пристигне патрулът.
Ру и Дънкан бяха започнали пътуването си приятно. Ру си подаде оставката при „Барет“ и бе изненадан да чуе нещо като съжаление от устата на Маккелър. Обеща на Язон, че ако съдбата е благосклонна, ще му намери служба, която би отговаряла на неговите съкровени желания.
Хелмут Гриндъл го вкара директно в търговския бизнес. На няколко пъти бе подметнал, че Ру трябвало да се поопознае с дъщеря му. Отделни дочути реплики бяха накарали Карли да се изчерви, но Гриндъл нямаше време да разпитва дъщеря си какво мисли по въпроса.
Ру често се беше шегувал с Ерик, че ще се ожени за грозната дъщеря на Хелмут Гриндъл, и сега, когато имаше такава възможност, се чудеше на собствените си хитроумни предположения. Момичето не беше грозно, само че не бе и много привлекателно. Но тъй като и Ру не беше такъв, не се замисляше много върху въпроса. Знаеше, че като стане достатъчно богат, може да си позволи красиви любовници, защото основното обещание към Гриндъл беше да запази дъщеря му все така пълничка и да осигури на стария мъж внуци, които също да бъдат добре нахранени и осигурени.