Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Гриндъл беше богат и Карли щеше да го наследи. Това откриваше пред Ру безоблачно бъдеще и засилваше желанието му да работи упорито.
Ру често бе споделял с Дънкан различните си планове, но интересът на братовчед му към търговията беше повърхностен — започваше и свършваше с въпроса кога ще му бъде платено и къде може да бъде открита най-близката курва или достъпна келнерка. Пътуването с Дънкан беше школа за Ру и той откри, че под влиянието на братовчед си е по-склонен да прекарва нощта в кръчмата с някоя повлекана, отколкото сам. Все още се впечатляваше как Дънкан успяваше да омайва хубавичките ханджийски щерки. Жените неотразимо привличаха Дънкан — нещо, което далеч надхвърляше нормалния мъжки апетит на Ру.
От друга страна, Дънкан нямаше такова влечение към парите като Ру. Беше пътувал и воювал, беше се любил, пил и гулял и никога не бе гонил излишни миражи. Привличаха го лесните пари; средствата, изкарани с тежък труд, не го блазнеха много.
Ру караше колата по южния път на Сарт и скоро видя магазин с разбита врата. Дръпна поводите, скочи от каруцата и каза на Дънкан:
— Наблюдавай внимателно.
Влезе в помещението и веднага разбра, че е напълно разграбено.
— Добър ден — каза той на търговеца, който го погледна с израз, колебаещ се между гнева и безнадеждността.
— Добър ден, сър — отвърна му мъжът. — Както виждате, не съм в състояние да върша обичайната си работа.
— Така чух — каза Ру и го огледа: мъж на средна възраст с малко шкембенце. — Аз съм пътуващ търговец и се казвам Рупърт Ейвъри — каза младежът и протегна ръка. — Отправил съм се към Илит, но може да опитам да ви помогна с нещо.
Търговецът поклати глава обезверено.
— Аз съм Джон Винси. Какво имате предвид?
— Както казах, занимавам се с търговия и може би съм в състояние да ви доставя стоки, с които да заредите изпразнените си лавици.
Лицето на човека се промени веднага и той погледна Ру с изучаващ поглед, като че ли се колебаеше дали да заложи всичките си останали пари.
— Какви стоки имате предвид?
— Само най-добрите. Предприех това пътуване до Илит, за да закупя подобни стоки и да ги прекарам в Крондор, но мога да променя малко плана си и ако се интересувате от нещата, които смятам да закупя, можем да се споразумеем.
— Какъв вид стоки? — попита мъжът.
— Леснопреносими и в малки количества, но достатъчно скъпи, за да носят съответната печалба.
Търговецът го погледна за миг изучаващо, после кимна.
— Разбрах. Търгувате със скъпи дрънкулки за благородниците.
— Нещо такова.
— Ами как да ви кажа, не се нуждая много от луксозни стоки, но сигурно ще ми влязат в работа десетина комплекта качествено и здраво бельо, малко игли и други нещица, търсени от градските хора.
— Мога да взема списък на това, което ви трябва от Илит, и да се върна в рамките на две седмици. Може ли да предложите нещо за продажба там?
— Имах малко скрито злато — повдигна рамене търговецът, — но копелетата го откриха бързо.
Ру се усмихна. Очевидно мъжът беше оставил малка касетка със злато, не много хитро укрита, и нападателите бяха решили, че това е единственото богатство, с което разполага, но беше почти сигурно, че някъде наоколо търговецът има много по-голям запас пари.
— Ценни предмети?
— Няколко по-хубави вещи, но едва ли биха могли да се нарекат уникални.
— Уникалното е за много редки клиенти — рече Ру и потри брадичката си. — По-скоро нещо, което е чакало тук дълго, за да си намери купувач, и би могло да се пласира по-бързо в Крондор.
Търговецът постоя неподвижно за момент, после каза:
— Елате с мен.
Заведе Ру в задната част на магазина и през малък вътрешен двор отидоха до жилището му. Бледа жена готвеше в кухнята, а две малки дечица се бореха за една играчка.
— Почакайте тук — каза мъжът, без да си направи труда да представи жена си на Ру, и се изкачи по тесните стълби. След минута се върна с кутия, покрита с кожа.
Ру я взе и я отвори; вътре имаше само едно-единствено бижу — изумрудена огърлица, оформена като тясна яка, с притиснати един до друг камъни. Златният обков беше фина изработка, а тук-там имаше разположени неголеми, но добре шлифовани диаманти. Ру нямаше представа колко може да струва това украшение, но беше сигурен, че е от високо качество и може да заинтересува и най-претенциозния продавач на скъпоценни камъни и бижута.